25.07.2011

Както в Париж, така и "уличните богомолци" в Атина ще получат възможността да изпълняват своите религиозни обязаности в помещение, приспособено да служи като джамия, НО БЕЗ МЕЧТАНОТО МИНАРЕ. Това е последното решение ( поне засега ) на гръцкото правителство, с което приключва почти 10 годишната игра на "топло и студено", в която главен участник от страна на мюсюлманската общност беше и си остава Турция. Анкара, както винаги, си присвои "отговорността да отстоява религиозните права и свободи" на мюсюлманите в Атина, въпреки че между тях няма турци. Според последните данни, в гръцката столица живеят и работят около 200 хиляди мюсюлмани, повечето от тях - имигранти от Афганистан, Пакистан и Ирак. Те също бяха подучени, по примера на едноверците от София, Прищина и Париж, да протестират срещу липсата на достатъчно джамии, като демонстративно изпълняват празничния и петъчния намаз на обществени места. Въпроса за строеж на първата в Атина джамия беше обсъждан през последната година на всички срещи между правителствата на Турция и Гърция, като турския натиск се засилваше пропорционално с развитието на икономическата и финансовата криза в Гърция. Спорът беше политизиран и използван като аргумент от турска страна буквално броени дни преди гласуването в Комитета за външна политика на американския Конгрес на кошмарната за анадолските ислямисти резолюция 306, която задължава Държавния департамент да настоява пред турските власти за "опазването, възстановяването и връщането на истинските им собственици на християнските църкви и манастири в Турция". В организираната от турското посолство във Вашингтон "протестна кампания за въздействие" върху американските конгресмени, чието изпълнение беше възложено на турските "лобистки" централи в САЩ, като "опорна точка" беше заложено "прегрешението" на гръцкото правителство, заради което Атина оставала "единствената столица в Европа без джамия". Авторите на пропагандната атака сами си повярваха, че така ще успеят да предотвратят в последния момент гласуването на документа. Ако се вярва на съчинените от експертите на психологическата война дезинформации, повлияните от "арменската и гръцката" пропаганда законодатели били много впечатлени като научили за казуса с джамията в Атина и обещали, че ще си помислят, преди да гласуват. Как са размислили и какво са решили същите анонимни конгресмени стана ясно на 20 юли, когато 43 от тях одобриха текста на предложената резолюция № 306 и само един гласува "против". "Предпоследното решение" за джамията е от м. октомври м.г., съгласно което гръцкото Министерство на отбраната ( също като френското ) се съгласи да предостави свой терен от 17 декара в квартала Вотаникос ( Ботаникос ), където да бъде построена новата джамия. Мястото е заобиколено отвсякъде от сгради и терени на ВМС и се намира на около 5 км. от гръцкия Парламент. Първоначалният проект предвиждаше новата джамия да има капацитет за 500 души и за строителството бяха предвидени 15 млн. евро от държавния бюджет. Оказва се, че "фалиралата" Гърция, за разлика от Франция, е много щедра и ще харчи от европейските помощи за посрещане на "неотложните религиозни потребности" на 500 имигранти от рискови държави, които съзнателно се "пропускат" от турските власти през турската територия, за да създават проблеми на съюзника от НАТО и така да накажат Гърция и ЕС заради пречките по приемането на Турция и отказа да бъде въведен безвизов режим за турските граждани. Тези дни "проектът" за новата джамия претърпя крайно неприятно за мюсюлманската общност и за Анкара изменение, което се преценява като "подигравателно отбиване на номера." Законовата промяна, изготвена и внесена за гласуване в Парламента от Министерството на енергетиката, околната среда и климатичните промени, предвижда рехабилитация на стара военна сграда ( казарма ) на територията на Военноморската база в квартала Вотаникос и предоставянето й за ползване като джамия, която ще бъде без МИНАРЕ. Размерът на сградата отговаря на старото решение за осигуряване на място за 500 посетители и ремонта за приспособяване ще бъде финансиран с разрешените по - рано 15 млн. евро. Така появилата се "първа за Атина джамия" ще бъде управлявана от "делегация" от 7 души - 5 гръцки държавни служители и 2 представители на мюсюлманската общност в Атина. Министерството на образованието ще има грижата за подбор и назначаване на имам на джамията, което несъмнено ще бъде атакувано като "антидемократична намеса на държавата" въпреки постоянните искания на Турция и на нейните организации в Западна Тракия имамите да бъдат "избирани", а не "назначавани" против волята на мюсюлманската общност.