02.09.2011

Вчера вестниците "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост" публикуваха най-важните моменти от доклада на ООН за инцидента на 31 май м.г., когато израелски командоси завладяха кораба "Мави Мармара" от така нар. "Флотилия на свободата за Газа". Документът от 105 стр. беше изготвен от комисия начело с бившия премиер на Нова Зеландия Джефри Палмър и разкриването на неговото съдържание беше отлагано няколко пъти по молба на Генералния секретар на ООН Бан Кимун с мотива, че моментът не е подходящ предвид кризисната обстановка в Близкия Изток ( събитията в Либия, напрежението по границата между Египет и Израел, предстоящото обсъждане на независимостта на държавата Палестина, положението в Сирия и не на последно място острата реакция на Турция след оповестеното от Кипър решение за започване на 01.10.2011г. на сондажи за търсене на нефт и газ в "Изключителната икономическа зона" в Източното Средиземноморие ). Турция категорично отхвърли преди седмици предложението на Израел за отлагане на крайната дата на доклада с 6 месеца с цел да не се внася допълнително напрежение в двустранните отношения, докато се водят конфиденциалните разговори за намиране на изход от кризата, възникнала около турските претенции за "държавно извинение", сваляне на морската блокада на Газа и финансови компенсации на пострадалите при щурма на турския кораб. Последната "крайна дата" за оповестяване на доклада беше петък, 2 септември, но някой реши да изпревари ООН и "възпламени бомбата" един ден по - рано. Очевидно и Израел, и Турция имаха предварителна и подробна информация за оценките и препоръките на комисията "Палмър" и всяка една от двете страни беше подготвила своите "планове" за действие и противодействие веднага след неизбежното, независимо кога, обнародване на "горещия документ". Турция изигра ролята си на "обидено и наклеветено дете" заради констатациите, според които "блокадата на Газа, наложена от Израел, е съобразена с принципите на международното право за осигуряване на сигурността и защитата на страната срещу заплахата, която представляват въоръжените милиции в Газа. Изолацията на ивицата е законна и така се предотвратява проникването на оръжие." Турция съвсем не е доволна и счита за крайно "скромна" оценката, че "Израел е употребил неоправдана и прекомерна сила далече от зоната на блокадата, без да направи последно предупреждение преди началото на морската операция." Истината е, че Анкара е най - силно изнервена от констатациите в доклада, които пряко посочват вината и отговорността на турското правителство при подготовката на "похода на свободата" и съглашателството с така нар. "хуманитарна фондация" IHH ( Международна хуманитарна помощ ), ръководена от провокатора - ислямист и агент на турските служби Бюлент Йълдъръм. Турция очакваше тези "разкрития" и отговори със своя резервен план "Б". Заложените в него "мерки" за незабавни действия срещу Израел бяха оповестени днес на обяд от турския министър на външните работи Ахмет Давутоглу. Те се свеждат до следните 5 точки : 1. Рязко снижаване на дипломатическите отношения до ниво "втори секретар. Всички служители на Израелското посолство в Анкара с по - висок ранг трябва да напуснат Турция до сряда, 7 септември. Израел отдавна очакваше това решение, затова посланик Габи Леви беше "изтеглен" в отпуск и няма повече да има възможността да се наслаждава на живописните "гедже конду" ( коптори и бидонвили ), накацали по столичните баири. 2. Замразяване на всички сключени досега договори за военно - техническо сътрудничество. Остава въпроса каква ще бъде съдбата на доставените безпилотни разузнавателни самолети "Херон", които, според турската пропаганда, имали "решаваща роля при подготовката и провеждането на унищожителните (?) въздушни удари на турската авиация срещу базите на кюрдската национална съпротива в Северен Ирак". 3. Засилване на турското "военноморско присъствие в Източното Средиземноморие", което може да доведе до опасно "доближаване" на военноморски съдове на двете страни. 4. Турция отказва да признае блокадата на Газа, няма да се съобразява с нея, когато счете това за нужно и ще отнесе въпроса за нейното премахване до всички международни институции. 5. Турция ще даде разрешение на всички "турски и други нации и институции да проведат свои разследвания, ако пожелаят, на Израелската агресия". По същото време в специално изявление след петъчната молитва в Централната джамия "Тарабия" президентът Абдуллах Гюл отхвърли "преднамерените и едностранчиви изводи на доклада "Палмър" и го обяви за "невалиден и нямащ никаква юридическа стойност за Турция". Гюл напълно подкрепил позицията на турското МВнР като израз на държавната политика спрямо Израел и "признал", че "цитираните от Давутоглу мерки е трябвало да бъдат обявени и да започне тяхното изпълнение много по - рано, но Анкара е уважила искрените усилия "на добра воля" на нейните съюзници и нарочно изчакала да види дали Израел ще се съобрази с мнението и препоръките на въпросните държави". Сега предприетите действия били само началото на турската офанзива, по целесъобразност Турция била готова да изненада Тел Авив с нов пакет от мерки в зависимост от поведението на Израел. Противно на очакванията на Турция, докладът "Палмър" "прескочил" въпроса за официалното извинение на Израел и "забравил да посъветва" Израел да изпълни първото и най - важно условие на Анкара за продължаване на двустранния диалог.