07.09.2011

В Анкара продължават да считат Азербайджан за своя провинция и силно се дразнят, когато ръководството в Баку си позволявало да нарушава принципа "две държави - една нация" и по този начин не оценявало по искания от неоосманците начин грижите на "Майката - Родина" за отрочетата в "задния двор". Впрочем точно заради политиката на Турция към Азербайджан като "заден двор" и възникналите остри разногласия при договарянето на новите цени и количествата на доставките на газ и лицемерната политика на Турция след подписването на протоколите за нормализиране на отношенията с Армения през октомври 2009г., президентът ИЛХАМ АЛИЕВ провел среща с американския посланик РИЧАРД МОРНИНГСТАР. През последните няколко дни турските медии публикуват последователно редица документи, разпространени от "Wikileaks", които касаят неизвестни досега "деликатни моменти от привидно топлите и безпроблемни отношения между двете най - близки мюсюлмански и турскоезични страни от световното турско семейство". С шифрограма от м. януари 2010г. посланик Морнингстар съобщава във Вашингтон, че "Илхам Алиев е изразил сериозното си притеснение от опитите на Анкара да налага на Баку турските приоритети в регионалната политика и да се намесва във вътрешните работи на Азербайджан. Алиев наблюдавал с нарастваща тревога как Турция попада под засилващото се влияние на политизирания ислям и усилията на турското правителство да "изнася и насажда" в Азербайджан "своите ислямски разклонения като джамии и влиятелни духовни емисари, те вече проникнали и присъствали даже в азерската армия. За Алиев нямало никакво съмнение, че тези опасности са плод на турския НЕООСМАНИЗЪМ и Азербайджан бил принуден да се съпротивлява с всички възможни средства срещу настъплението на ислямския неоосманизъм". Едно от тези "средства" беше изпробвано през 2007г. и предизвика поредното разочарование в Турция заради "неблагодарния и непредсказуем съюзник". С решение на азерския СЕМ от 14 март турския анадолски език беше поставен в списъка на чуждите езици, които "замърсяват и нанасят вреда на местния език". Като резултат бяха забранени всички предавания на чужди езици по азерските телевизии и по радиото. Беше направено само едно изключение в полза на излъчването на турските сериали, озвучени на оригиналния турски език. Тази "вратичка" беше веднага използвана от всички канали, които запълниха програмите си с денонощно показване на десетки турски филми и сериали, вместо да правят излишни и допълнителни разходи за дублаж или превод със субтитри на западни продукции. Азерските власти бързо реагираха на опасността от тотално турцизиране и ислямизиране на ефира и спряха с допълнително решение културното нашествие на анадолските неоосманисти. По този повод председателят на азерския СЕМ Нухшиваран Махаремли направи следното кратко изявление : "Нашият орган остави турския език извън обхвата на забраната за ползване на чуждите езици в телевизията и радиото. Нещата се промениха, когато ефира се изпълни с филмови програми на турски език и ние бяхме принудени да вземем съответните мерки. Забраната влиза в сила от 01.01.2008г." Тези дни, пак от източника "Wikileaks", научаваме, че "ембаргото", наложено на турската филмова продукция, е било разпоредено за изпълнение от самия президент Илхам Алиев. За това съобщава на 23 януари 2009г. "отговорен служител на американското посолство в Баку" след проведен разговор с азерския президент. Той признал пред американския дипломат, че "решението за налагане на забрана е продиктувано от ислямската опасност, носители на която са турските филми с масовото и натрапчиво показване на забулени жени. Ние в Азербайджан приемаме с усмивка и ирония забулените ирански жени, но въпроса става много сериозен за нас, когато наблюдаваме как в Турция забрадките заливат улиците и учрежденията." По нататък в документа на посолството се посочва, че "Алиев неофициално бил помолил собствениците и програмните ръководители на азерските телевизии повече да не канят като гости и събеседници в своите предавания забрадени жени". Препоръчваме на нашите управници да направят кратка консултация със своите колеги и партньори в държава като Азербайджан и да приложат техния опит в борбата с ислямската агресия и неоосманския реваншизъм. Полезни съвети в същата насока могат да получат и от Косово и да си вземат поука от начина, по който в една мюсюлманска страна, при това само на няколко години, властите бързо и категорично "намират решение за демонстративните улични намази в Прищина". Полезни изводи за начина, по който България може да парира постоянните опити за ревизия на нашата история и за реабилитиране на "хуманната цивилизационна роля на Османската империя", могат да бъдат направени от реакцията на медиите и обществеността в Косово, след като гостувалия в средата на м. август т.г. турски министър на образованието ЙОМЕР ДИНЧЕР най - безцеремонно поиска да бъдат изхвърлени от учебниците по история онези текстове, които били обидни за Турция и за турците и изкривявали истината за "толерантната османска епоха на Балканите". Самозабравилият се емисар на Ердоган беше обявен за "нежелан Османски везир" и турското правителство трябваше да дава познатите пояснения и опровержения какво е искал да каже министъра и как не е бил правилно разбран. В тази връзка веднага си спомняме за думите на Бойко Борисов, произнесени на 4 т.м. в предаването на Цветанка Ризова по "Нова" ТВ. Според Борисов, всеки гост в България е длъжен да говори на български. Питаме премиера, турският президент Гюл беше ли в България като наш гост и кой му разреши да говори на турски език в Шуменско в течение на 8 минути пред стотиците събрани по заповед "сънародници", след като изгони придружаващия го преводач ? Смелчагата Борисов или неговия външен министър Младенов ще имат ли достойнството да направят забележка на подобни "гости" от Анадола в унисон с хвалбите на Борисов как бил поставил на мястото им западните "продавачи" на самолети по време на демострациите на летище Крумово само защото не давали на български език своите оферти. Борисов ще има повод да поправи грешката си при предстоящата визита на премиера Ердоган, като го предупреди, веднага след пристигането, да говори в България само на български, или в краен случай - задължително с преводач.