16.09.2011

С течение на времето ще стават известни все нови и нови детайли от сценария, по който външните сили предизвикаха хаоса и дестабилизацията в арабския свят и по този начин откриха пътя за възстановяване на лидерската роля на Анкара, символ на която стана неоосманската камарила начело с "новия султан и халиф" Реджеп Ердоган. Досега "под сурдинка" се шушукаше, че някакви пристигнали на мястото на военните действия асове от специалните части на Англия, Франция, САЩ и т.н. "направлявали" ударите на натовските самолети и извършвали "специални операции в тила на частите на Кадафи". Преди 2 дни истинска сензация в Турция предизвикаха разкритията на вестник "Сабах" и на агенция "Джихан" за "трайното и много полезно" за интересите на Анакара присъствие в Либия на стотици турски ветерани от специалните подразделения за борба с тероризма, натрупали безценен боен опит през последните 25 години в състава на турската армия, жандармерията и Генералната дирекция на сигурността. "Командосите" се прочуха с привилегированото си положение и предоставените им от държавните институции неограничени права да убиват, отвличат, опожаряват, да вършат блокади, да арестуват и разпитват всички "заподозрени" в симпатии към кюрдската национална съпротива. Специалните антитерористични части излязоха от контрол и използваха пълноценно недосегаемото си положение, като се превърнаха в държавни престъпни банди, отдали се на трафик с наркотици и оръжие, рекет и вземане на откупи от богати местни бизнесмени и от босовете на турската мафия. Създателят на тези чудовища - бившият Директор на сигурността, бивш депутат от управляващата Партия на верния път и бивш вътрешен министър през 1996г. Мехмет АГАР ( почетен гост на Шестата национална конференция на ДПС - 1 април 2006г. ) беше осъден онзи ден на 5 години строг тъмничен затвор заради личното си участие в престъпленията на създадените и ръководени от него "държавни терористи", които оставиха след себе си в Кюрдистан стотици изгорени села и махали и масови гробове на избити след изтезания мирни селяни, правозащитници, синдикалисти, бизнесмени, журналисти и др. След като бяха пометени от бойците на кюрдската въоръжена съпротива, главорезите с униформи и барети от различен цвят бяха изтеглени от терена на специалните операции по чукарите и пещерите на Кюрдистан заради тяхната неспособност да ликвидират веднаж завинаги "кюрдския тероризъм" и бяха сменени с редовни части на армията, които също се провалиха, за да се стигне до днешното положение, когато правителството на Ердоган "разработи поредната нова стратегия", която връща историята на изходните позиции от началото на 90 - те години. Армията беше обвинена за всички досегашни неуспехи, нейните генерали - дадени на съд заради съзнателно саботиране на усилията на правителството в борбата с "кюрдската заплаха" и на терена отново започнаха да пристигат специалните антитерористични части на органите за сигурност, допълнително "подсилени" с тежкото въоръжение, което беше взето от неспособната или нежелаеща да го ползва редовна армия. Останалите без работа "командоси" не са за съжаление, защото получиха солидни пенсии и разполагаха с дебели банкови сметки, заредени с парите от "мръсната война" в Кюрдистан. Сега те отново можеха да се върнат в предните редици на борбата с омразните "сепаратисти", но останаха безразлични към призивите на Ердоган и нямат никакво намерение да доказват своя патриотизъм, като се върнат отново по местата на своите престъпления. Вместо "на изток" от Анкара, ветераните предпочетоха да се реализират "на запад" в либийската пустиня и да споделят своите знания и умения срещу добро заплащане с така нар. "демократична либийска опозиция". Разпространените от двете турски медии видеокадри и снимки опровергават насажданите представи, че Анкара дълго време е "пасувала и не се е включила в общата кампания на НАТО за сваляне на диктатора в Триполи". Пристигналите с фалшиви документи на "журналисти и бизнесмени" турски главорези дали своя решителен принос за подготовката и участието в бойните действия на 25 хил. "въстаници от силите на Преходния национален съвет." От обикновени младежи, надигнали се "спонтанно" в защита на демокрацията и човешките права, благодарение на турските инструктори опозицията получила подготвени бойци, способни да правят засади, да вземат пленници и да провеждат разпити, да залагат и да обезвреждат мини, да охраняват конвои и съобщителни линии, да водят операции за прочистване в населени места, да унищожават с гранатомети танковете на деспотичния режим и т.н. и т.н. Заслугите на "турските доброволци" били високо оценени от члена на Преходния национален съвет Мустафа Ел - Меджбри и от военния представител на Съвета и командващ силите на въстаниците в Бенгази Ибрахим Ел - Бригти. Впечатления за работата на групата "кучета на войната" били споделени от някой си Е.А. - пенсиониран наемник от турските спецчасти и координатор на кампанията за подбор и изпращане на "доброволци" в Либия. Той бил ветеран с 20 годишен боен опит и въпреки това бил силно развълнуван, когато виждал сълзите в очите на обучаваните от него въстаници в момента на раздялата. Е.А. бил "поканен" и бил "личен гост" на коменданта на Бенгази Ибрахим бей, който разполагал с 25 хиляди ентусиазирани, но неподготвени за военни действия либийци. След Бенгази Е.А. бил прекомандирован в Хумус и Бейдаъ, където била крепостта на Абдулджелил. Всичките негови турски колеги изпълнявали своя дълг да помогнат за успеха на "арабската пролет" в Либия и да развеят турския флаг. Индивидуалното обучение било разделено на 2 етапа с обща продължителност 17 дни. В замяна на своя труд инструкторите не искали нищо, даже "пътните масрафи" били за тяхна сметка. Турската държава нямала нищо общо с тяхната инициатива, но те били горди, че са нейни граждани, отдали се на една справедлива кауза, която ще укрепи традиционното братско сътрудничество и дружбата между народите на Турция и Либия. За Е.А. нямало съмнение, че все пак турската държава е в течение на тяхната помощ за либийската революция, но те не искали да злепоставят турското правителство, че се намесва открито в либийския конфликт. Намиращите се на терена турски инструктори били подложени ежечасно на големи опасности заради опитите на силите на Кадафи да ги ликвидират, ето защо някои моменти от тяхното присъствие били пазени в строга тайна. Особен интерес за режима представлявали местата, където се провежда подготовката на въстаниците, имало опити за атентати срещу някои от турските наемници. Е.А. имал сигурни данни, че турските доброволци не са единствените "чужденци". Легендиран като "журналист", той често се срещал с други подобни "журналисти" и всеки знаел за другия каква е истинската му професия и защо се намира в Либия. Имало "журналисти" от Полша, Швеция, Норвегия и Италия. Разликата между задачите, изпълнявани от "западняците" и турците била, че докато турските инструктори давали специална оперативна подготовка, то техните колеги от другите страни провеждали най - обикновени военни занимания, известни като "единично строево и стрелково обучение на новобранци". Под прикритието на "бизнесмени" в Либия пребивавали английски и френски генерали, които били настанени, заедно с други чужденци, също легендирани с "мирни професии", в няколко хотела и между тях нямало тайни "кой кой е". Много турски строително - предприемачески фирми, загубили бизнеса си в Либия и принудени да напуснат страната, искали да "помогнат" на турските доброволци, но те не били съгласни да се обвързват и да стават зависими. След приключване на мисията си Е.А. и останалите негови колеги били готови, ако бъдат поканени, отново да се върнат в Либия и да продължат да готвят новата армия и службите за сигурност на демократична Либия, които задължително трябвало да отговарят на определени изисквания, за да не се повтарят грешките, допуснати в Ирак и Афганистан