21.09.2011

На 16 т.м. в Истанбулската община Зейтинбурну публично и посред бял ден бяха екзекутирани 3 видни водачи на чеченската терористична мрежа, намерили подслон в Турция заради заслугите си в борбата за победа на шериата в Кавказ. Тройното убийство, извършено в течение само на 20 секунди на бул. "Мевляна", отново накара турските медии да разкрият някои нови, и не толкова нови, факти за присъствието в Турция на избягалите от възмездието в Русия главорези, настанени от турските власти в семейни апартаменти на различни адреси. Оказва се, че предоставената им привилегия да живеят "самостоятелно" е ускорила пътя им към мюсюлманския рай, а техните "колеги и сънародници" от по - ниско ниво в йерархията си живеят относително безопасно и на турска издръжка в няколко лагера за "чеченски бежанци" в кварталите Кадъкьой и Ялова. Лагерът "Фенербахче", изграден от турската държава преди 11 години, дава приют на 200 "борци за свобода и демокрация". Според официалните и подлежащи на съмнение данни, в страната пребивават около 2000 чеченци, които разполагат със свой "център", на фасадата на който известно време се развяваше "националния флаг на свободна Ичкерия". След остър протест на Русия и предупреждението, че на "реципрочна" основа ще бъде разиграна "кюрдската карта", знамето беше свалено, но този акт не промени с нищо подкрепата, оказвана легално и нелегално от Анкара на чеченските терористи. Само преди 2 години по една от централните руски телевизии беше излъчено документално - публицистично разследване, посветено на намесата на турските власти в Чечня. От изнесените факти научихме, че заграбената от анадолските крадци българска болница "Евлоги Георгиев" е превърната от турската служба МИТ в болница за лечение и рехабилитация на ранени чеченски терористи, сред които на първо място беше посочен известния Салман Радуев. Дори само този случай ни подсказва, че обещанията за някакво "връщане" на сградите и терените на фондацията на българските православни църкви в Истанбул са поредната доза "парфюмирана турска пропаганда", на която повярваха нашите политици начело с Николай Младенов и същите те се превърнаха в рекламни агенти на "новата политика" на ислямистите в Анкара спрямо религиозните малцинства и общности. По този повод сме длъжни да цитираме дословно думите на Младенов в неговото интервю за БНТ на 08.09.2011г. : "По време на съвместното заседание на двете правителства се очаква (?) да бъде решен и въпроса с имотите на Българската екзархия в Истанбул. Това би било един много положителен сигнал, с който да се покаже, че отношенията между двете страни минават на съвсем различно ниво". Очакването на нашия министър било породено от "ангажирането (?) на турската страна да ускори връщането на имоти на Българската екзархия въз основа на приет наскоро закон ( такъв няма ! ) за собствеността на религиозните малцинства". Министър Младенов въобще не е чувал, че съгласно Лозанския мирен договор от 1923г. като "малцинства" са признати само гърците, арменците и евреите, така че дори да има някакъв "нов", според Младенов, закон, той не засяга имотите на "българското малцинство", защото такова в Турция просто не съществува. Между застреляните на 16 т.м. след петъчния "намаз" се отбелязва името на полевия "командир" Беркхаз Мусаев, повече известен като Емир Хамзат.( на снимката вторият отдясно наляво, до него позира главнокомандващия Умаров ). Турски медии "откриха" и веднага разпространиха кратък видеоматериал от бойното ежедневие преди 18 месеца "някъде в Чечня или Дагестан" на легендарния терорист, който изведнаж се оказа в Турция след раняването си и живее спокойно в семеен апартамент, осигурен от турската държава чрез финансираното от нея "Дружество за братство и човешка защита" ( IMKANDER ). На погребението на убитите "муджахидини" присъства един от най - известните в Турция и Русия чеченски терористи - Емин ТОКДЖАН, същият, който през м.януари 1996г. изпълни заданието на МИТ и организира без никакви проблеми операцията за отвличане в пристанището на гр. Трабзон на руския ферибот "Авразия". Последва нещо като съдебен процес, Токджан влезе за малко в затвора заедно с другите "герои" от групата и всички, един по един, успяха да "избягат" и така продължиха терористичната си дейност с доказаната подкрепа на Анкара, за да се стигне до инцидента в Саудитска Арабия с отвлечения руски пътнически самолет ТУ - 154. ТВ СКАТ беше единствената българска медия, която подробно и своевременно показа как Турция се бори с международния тероризъм, но само когато става дума за борбата на кюрдския народ за национално признаване и достойно съществуване. С нашите информации от 20.08.2010г., 01.09.2010г., 16.05.2011г. и др., както и от изнесените факти и анализи в предаванията на Стефан Солаков ние доказахме "турско - чеченската връзка" при атентатите в Московското метро, както и участието на турските фирми ЕНКА и ГАМА в каналите за финансово и материално - техническо подсигуряване на терористичните актове в Северен Кавказ. Последните публикации в турския печат отново изкараха на преден план името на издирвания от Русия и подслонен в Турция Доку УМАРОВ, обявен за "президент на Кавказката република Имарат ( Емират )" и считан за "мозъка" на атентатите в метрото през м.март м.г.( наша информация от 16 май 2011г.). Кореспондент на радикалния ислямистки вестник "Йени шафак" посетил един от лагерите в Истанбул и успял да разговаря с някои от "приятелите" на тримата екзекутирани чеченци. "Анонимните източници" на вестника признали, че убитите активисти били сред най - близките сътрудници на така нар. "президент" Доку УМАРОВ и били включени в списъка на руската ФСБ с 50 имена на осъдени на смърт "бежанци и борци за свобода", намиращи се в чужбина. Според "турската статистика", ликвидирането на "котките" ( така президентът на Чечня Кадиров наричал заличените в списъка терористи ) започнало на 22 май 2001г., когато в Азербайджан загинал Магомед Кариев, последван от Хъзър Талхадов ( 11.11.2002г.). За 10 години били отстранени общо 11 "бойци на съпротивата", като последният е Емир Хамзат ( Истанбул, 16.09.2011.). Веднага след атентата в Зейтинбурну всички бяха единодушни, че извършителят е изключителен професионалист и той не може да не е служител на спецзвеното от ФСБ или ГРУ. За да бъде защитен авторитета на близките до сърцето на Ердоган служби за сигурност ( заради техния принос в разгрома на турската армия и последвалите многобройни съдебни процеси срещу десетки действащи и много повече запасни генерали ), пропагандните щабове на управляващите лансираха светкавично версията, че "нападателят е установен и се казва ГАРО А." Идентифицирането му станало възможно след сравняването на записите на охранителна камера от мястото на убийството с тези от системата за наблюдение на пристигащите и заминаващите пътници на летище "Ататюрк" в Истанбул. Той бил пристигнал на 02.09.2011г., проверката открила следите му в хотела, където се бил настанил, при обиска в стаята полицаите намерили пистолет със заглушител и паспорта на убиеца (?). Този невероятен успех на всемогъщите турски служби обаче бе помрачен с краткото "признание", че са изтървали екзекутора за броени секунди, тъй като той бил излязъл за малко от хотела, преди да дойдат следователите. Докато те проверявали стаята му, опитният професионалист забелязъл присъствието на полицаите и изчезнал ( вероятно с друг паспорт ? ), но това съвсем не означавало, че няма да бъде заловен и даден на правосъдието.