14.10.2011

Бившият доскоро шеф на ЦРУ и пресен военен министър Леон Панета бърза да спази пусковия срок и изпрати в Турция първия си екип от специалисти, които на място трябва да проучат условията, при които ще работи персонала на радара за ранно предупреждение в района на село Кюреджик, околия Акчадаа, окръг Малатя. Първата работа на пристигналите в това забравено от бога място антиракетчици била да изпратят в "Центъра" тревожната си констатация, че "тук през зимата ще бъде много студено". Ако тази информация отговаря на истината, следва извода доколко американската страна е готова да приведе в оперативна готовност за действие до края на т.г. първите елементи на така нар. "противоракетен щит на НАТО", щом като едва сега на корпусния генерал МАРК ХЕТИНГ му светва под фуражката, че Малатя и Анадола не са Вашингтон и Флорида. Да не стане така, че от много бързане и неподготвеност ще измръзнат не само ушите и краката на американските военни, но може да "измръзнат" и връзките на радара с Щаба на ПРО в Германия и подаваните команди към корабите със системата "ЕЙДЖИС" в Източното Средиземноморие. От което пък следва, че опасенията на противниците на ПРО в Турция може да се окажат много по - сериозни и вместо "отломки от поразените вражески ракети", върху главите им ще падат "пропуснатите от заспалите американски радари бойни ядрени глави". По този повод румънката ОАНА ЛУНГЕСКУ, назначена за говорител на НАТО, си позволи само преди 2 седмици да се подиграе със страховете на будните турски интелектуалци и ги заплаши от Брюксел с думите : "Вие самите не знаете какво искате. Или според вас е по - добре върху главите ви да падат ракети, вместо техните парчета." В интервю за списание "Inside the army" цитираният генерал Марк Хетинг упорито твърди, че "ангажимента за разполагане на радара в Турция до края на годината ще бъде изпълнен на всяка цена". Другата важна задача на изпратения в Анадола екип била да установи "степента на сигурност и потенциалните рискове" за нормалната работа на радарната база и да се вземе решение какви сили за орана следва да бъдат подготвени и изпратени. Покрай охраната възникнали и допълнителни въпроси относно състава на "помощния персонал" - лекари, готвачи, шофьори, чистачи, тилови техници и др., как ще бъдат извозвани и доставяни оборудването, пощата, хранителните продукти и т.н., след като най - близкото село било на 60 км. от района на радара. В отговор на въпроса, какво ще се прави, ако ескалира съпротивата на местното население и на местните власти и продължат техните протести, генералът оптимистично прогнозирал, че "базата е много отдалечена, местността наоколо е трудно достъпна и заради това персоналът ще работи в условия на спокойствие и сигурност". Що се отнася до протестите, генералът видял само 9 души, които на вид изглеждали като протестиращи и викали нещо неразбираемо на техния си език. Генералът изразил мнение, че "турците са много доволни и щастливи, защото имат шанса да бъдат домакини на пристигналите от САЩ техни приятели. Заслепен от високомерното си отношение на господар, примитивът - генерал, на който е поверена съдбата на много туземци далече от цивилизованата му родина, се прави, че не знае какви антивоенни и антиамерикански прояви бяха организирани точно на споменатото от него "трудно достъпно място", в които взеха участие хиляди "местни жители" ( на снимката ) и които се заклеха, че животът и здравето им са по - скъпи от блаженството на американците, които не са и чували, че в Кюреджик живеят хора като тях.