01.11.2011

На 7 ноември т.г. в БТА ще бъде представена книгата "Пътеводител за Османска България", видяла бял свят на български и английски език благодарение на "достойните за уважение" опити на авторите Димана ТРЪНКОВА, Антони ГЕОРГИЕВ и проф. Христо МАТАНОВ да променят представите за "оскъдното османско наследство в страна като България, която е прекарала 500 години от историята си като част от Османската империя." Цитатът е взет от така нар. "описание" на справочника, публикувано в сайта "BALKANATOLIA". Продължаваме да четем "рецензията" и бързо започваме да схващаме колко сме били ограничени и зле информирани, защото "освен очевидното - СТАРИ ДЖАМИИ, МОСТОВЕ, ЧЕШМИ И ПОНЯКОГА СГРАДИ - ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРИ ТРУДНО БИХА НАЗОВАЛИ ПАМЕТНИЦИ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД, ТЪЙ КАТО НЕ ЗНАЯТ ПОЧТИ НИЩО ЗА ТЯХ. ТРАДИЦИОННО УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ ПРЕДСТАВЯТ ТОЗИ ПЕРИОД ОТ БЪЛГАРСКОТО МИНАЛО ОСНОВНО С КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ И БОРБИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО. ТЕ КАЗВАТ МАЛКО ИЛИ НИКАК (?) ( авторът на това "описание", освен че е платен продажник, се оказва и най - обикновен неграмотник ) ЗА ЖИВОТА НА ХОРАТА ВЪВ ВЕКОВЕТЕ МЕЖДУ ОСМАНСКОТО ЗАВОЕВАНИЕ И НАПИСВАНЕТО НА ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА. МАТЕРИАЛНАТА И НЕМАТЕРИАЛНИ КУЛТУРА (?), КОЯТО СЕ ПОЯВИЛА И РАЗВИЛА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ТОЗИ ПРОТИВОРЕЧИВ ПЕРИОД НА ИСТОРИЯТА, ОСТАВА В СЯНКА. РЕЗУЛТАТЪТ : ПРЕЗ 2011г. МАЛЦИНА ЗНАЯТ, ЧЕ ЕДНА ОТ НАЙ - КРАСИВИТЕ ЦЪРКВИ В СОФИЯ Е ЗАПОЧНАЛА СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ КАТО ДЖАМИЯ, ПОСТРОЕНА ОТ НАЙ - ВЕЛИКИЯ ОСМАНСКИ АРХИТЕКТ ( ще разочароваме рецензентите, като им припомним, че става дума за Мимар Синан и този "факт" ни беше внушен от пътуващата фотоизложба, подредена в археологическия музей броени дни преди визитата на турския външен министър Ахмет Давутоглу на 18 март 2010г. ) И ЧЕ ДЕСЕТКИТЕ СТАРИ "РИМСКИ МОСТОВЕ" В СТРАНАТА СА ВСЪЩНОСТ ОСМАНСКИ." На представянето в БТА ще бъдем "отведени" до добре известните "ОСМАНСКИ ПАМЕТНИЦИ" в Самоков, Шумен, Пловдив, Видин и София и други места на "Османското архитектурно и културно присъствие" и с дълбоко съжаление ще ни бъдат съобщени "любопитни, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово, Гоце Делчев и Кюстендил", защото се оказва, че "има непознати за туристите места като Суворово и Текето. Много от паметниците, описани в книгата, са трудни за намиране и в различна степен на разруха. Но веднаж открити, те обещават награда, защото в тях е ключето към една драматична, макар и слабо позната част от българската история". За нас не е тайна чии интереси обслужва платената от "съседите" реклама на "османския културен туризъм" и "актуализираната инвентаризация на паметниците от епохата на османската и ислямската цивилизация", след като авторите Димана Трънкова и Антони Георгиев се специализираха в туристическата тематика с издаването преди 3 години на друг подобен "справочник", озаглавен "На изток от Константинопол : Пътешествия в непозната Турция" и от който за Диярбакър научаваме, че една от забележителностите на столицата на турски Кюрдистан ( това едва ли се знае от нашите откриватели на прелестите на Анадола ) били "диярбекирските дини с тегло до 50 кг. и в миналото са ги разсичали с ятаган". Прехласването по съвременна Турция на Георгиев напълно отговаря на неговия нихилизъм и отвращение към българите и българската история. Според издателя на списанието "Вагабонд" и главен редактор на българския "Плейбой", "историята на Отоманската империя е СЛАБО ПОЗНАТА В БЪЛГАРИЯ, А ТОВА, КОЕТО Е ПОЗНАТО, Е СИЛНО ИДЕОЛОГИЗИРАНО. МАКАР ЗА ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЦИ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ ДА СА БИЛИ ПРЕДИМНО ЗАПТИЕТА, РАЗХОЖДАЩИ СЕ С КОПИЯ, НА КОИТО СА НАБУЧЕНИ ОТРЯЗАНИТЕ ГЛАВИ НА БЪЛГАРСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ, ИСТИНАТА Е, ЧЕ ОТОМАНСКАТА ИМПЕРИЯ Е БИЛА ДОСТА ЛИБЕРАЛНА ЗА ВРЕМЕТО СИ В СРАВНЕНИЕ НАПРИМЕР С БРИТАНСКАТА." С такива "познания" за османския период от историята на България се връща у нас работилият дълги години в Лондон за Би Би Си и в Мюнхен и Прага ( радио "Свободна Европа" ) журналист и пътешественик Антони Георгиев. Вероятно там, а не в омразното му българско училище, той "придобил чувството, че на нас ( т.е българите ) ни се вменява ДА СЕ ПРЕКЛАНЯМЕ ПРЕД ГЕРОИТЕ ОТ 19 ВЕК ИЛИ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ СВЕТЦИ, ЗАЩОТО НЯМА НИЩО В ПО - НОВАТА НИ ИСТОРИЯ, КОЕТО ДА НИ ПОВДИГА НАЦИОНАЛНОТО САМОЧУВСТВИЕ, ОСОБЕНО В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПА. БЪЛГАРИЯ, МАЛКО СМЕШНО, Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА, КЪДЕТО С ТАКОВА НАСТЪРВЕНИЕ СЕ СТРОЯТ ЦЪРКВИ И ПАРАКЛИСИ И СЕ ИЗДИГАТ ПАМЕТНИЦИ ЗА СЪБИТИЯ, СТАНАЛИ ПРЕДИ 150 ГОДИНИ". И за да не му е смешно, европеецът - глобалист от Лондон и Мюнхен открива и преоткрива османските джамии, текета и тюрбета и не обелва нито дума за стотиците нови джамии, които с НАСТЪРВЕНИЕ СЕ СТРОЯТ ОТ СКЪПАТА НА СЪРЦЕТО МУ ТУРЦИЯ.