Денят за османска и ислямска култура в България започна в БНТ и приключи в БТА
10.11.2011
За повечето българи датата 7 ноември беше един от многото понеделници, с които започва всяка седмица. Някои се сетиха, че преди време тази дата се честваше като ден на ВОСР, за българските мюсюлмани и за съседна Турция обаче този понеделник означаваше преди всичко средата на 5 дневния "Курбан байрам". И съвсем не случайно, точно на 7 ноември, така нар. издание "Денят започва с култура" на БНТ посвети 10 минути "национално ефирно време"за "национално представяне" на физиономиите и мненията на авторите на книгата "Пътеводител за Османска България". След анонса за новата постановка ( премиерата ) на "Тоска", на връх "Курбан байрам" от екрана на БНТ милиони българи бяха информирани за "известното и по - малко известно" богато разнообразие от архитектурни паметници ( джамии, текета, тюрбета, чешми и мостове, които били османски, а не римски ), останали като наследство и спомен за непрекъснатия културния разцвет на Османска България в продължение на цели 5 века. Онези зрители, които вече имаха предварителна представа за съдържанието на книгата и за паталогично деформираните "оценки" за българската история на издателя Антони Георгиев благодарение на информацията на ТВ СКАТ от 01.11.2011г., не чуха нищо по - различно от заучените наизуст и повтаряни "под индиго" във всички поръчкови рецензии "примери за неизвестната досега съдба" на преоткритите от тримата автори "шедьоври" на османско - ислямската цивилизация. Същите клишета прозвучаха и в пресклуба на БТА, където Турското посолство в София и издателството "Вагабонд медиа" организираха съвместно представяне в 17,00ч. Според турските медии, турският посланик Исмаил Арамаз "бил силно впечатлен от мащабното изследване", проведено от журналиста Антони Георгиев, археоложката Димана Трънкова и проф. Христо Матанов - ръководител катедра "Балканистика" в Софийския университет. Цитират се дословно думите на Н.Пр. : "Каквито и да са религиозните корени на историческите паметници по тези земи, те са неделима част от КУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРИЯ". От изказването на Трънкова турските източници подчертават уточнението, че "голяма част от данните в книгата били открити и систематизирани благодарение на записките на големия пътешественик от 17 век Евлия Челеби и на трудовете на втория след отделянето на България от Османската империя министър на образованието Константин Иречек." В своя коментар за пресконференцията в БТА и за значението на представения Справочник български медии като "Медияпул. БГ" и "Дневник" считат, че "книгата проследява материалното османско наследство в страната и какво се е случило с него през годините. Макар фокусът да е върху историческото наследство, ТОЙ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА БЪДЕЩОТО ПОКОЛЕНИЕ - ДА ВДЪХНОВЯВА (?) И НАСЪРЧАВА ПО - ДОБРОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ (?), ДА ОКУРАЖИ РАЗБИРАТЕЛСТВОТО МЕЖДУ НАРОДИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ, КАКТО ОТБЕЛЯЗВАТ АВТОРИТЕ ДИМАНА ТРЪНКОВА, АНТОНИ ГЕОРГИЕВ И ПРОФ. ХРИСТО МАТАНОВ. БОГАТО ИЛЮСТРОВАНОТО ИЗДАНИЕ НА "ВАГАБОНД" ЗАПЪЛВА ПРАЗНИНА, ЗА КОЯТО ЕДВА ЛИ НЯКОЙ ПОДОЗИРА". Турските медии завършват своите информации с допълнението, че "на представянето в БТА присъствали много чужди дипломати, писатели, научни работници и журналисти."
