142 турска авиоескадрила "Джейлан" получава на въоръжение американски атомни бомби В 61
02.12.2011
Тези дни специализираното американско списание "Atomic Scientists" публикува резултатите от задълбоченото изследване на ядрените експерти Робърт Норис и Ханс Кристенсен, посветено на съдбата на складираните в Турция американски ядрени боеприпаси. Както вече е известно от информациите на ТВ СКАТ от 19.02.2010г. и 08.05.2011г., в американската база "Инджирлик" все още се съхраняват 90 атомни бомби, като американците преотстъпили на турските военни "правото за контрол" над 40от тях и запазили за себе си "свободата" да се разпореждат с останалите 50. Въпросното изследване внася важни допълнителни подробности относно точното местонахождение, количеството и типа на "тактическите ядрени заряди", останали от времето на студената война. Авторите на публикувания "инвентаризиран" списък са известни имена, чиято професионална биография започва с участието им в проекта "Манхатън". Според техните данни, към момента в Белгия, Германия, Италия, Холандия и ТУРЦИЯ стоят на склад между 150 и 200 атомни бомби. Тази бройка е близка до посочената в нашата информация - 240. Актуализираното проучване на американското списание акцентира върху следните "нови" моменти : 1. През 2001г. във въздушната база "Инджирлик" са били складирани 90 американски ядрени бомби тип В - 61. Понастоящем техния брой варирал между 60 и 70. 2 . Базата "Инджирлик" имала "специален статут", за разлика от останалите бази на САЩ и на НАТО в Европа. Посочената "разлика" била породена от факта, че американците нямали постоянно присъствие на свои самолети в "Инджирлик", които да са "натоварени" с наличните 50 боеприпаса и да са в готовност да излетят за изпълнение на "ядрена мисия". Искането на САЩ за осигуряване на "липсващите" носители било отклонено от турска страна. В случай на криза най - напред САЩ трябвало да предислоцират в базата допълнителни бройки свои самолети, след което да започне "натоварването" на ядрените бомби и чак след тази дълга процедура можело да се разчита на "американската ядрена мощ", което било неприемливо и лишено от смисъл като военна концепция и практика за региона. 3. Като "решение" на проблема било договорено неосигурените с американски самолети и оказали се "излишни" 10 - 20 ядрени боеприпаси от "квотата на САЩ" да бъдат предоставени за постоянно ползване на самолетите Ф - 16 А/В ( според други източници С/D ) от състава на 142 авиоескадрила "Джейлан" ( Сърна ), подчинена на Командването на 1 тактическа авиосила. 4. След 2015г. започва подмяната на "старите" Ф - 16 със 100 бр. JSF ( Joint Strike Fighter ), което ще бъде съпроводено с доставката за тях на новите ядрени бомби тип В 61 - 3/4. До приключване на реорганизацията старите Ф - 16 ще бъдат сертифицирани като "способни" за изпълнение на бойни задачи с използване на ядрено оръжие. През 2001г. командващият турските ВВС арм. генерал Ергин Джиласун прибързано беше заявил, че "ролята на Турция като част от ударната ядрена мисия на НАТО е приключила", нещо повече - според източници от Пентагона, в момента тази роля продължава да се изпълнява от турските Ф - 16. Това "разминаване" в оценките може да се обясни с дълбоките принципни различия за съдбата на американските ядрени запаси в Европа, възникнали още през 2009г. , когато, в отговор на предложението до САЩ и НАТО на Белгия, Германия, Норвегия, Люксембург и Холандия за изтегляне на американските ядрени оръжия и изявлението на германския външен министър Гидо Вестервеле ( "ядрените боеприпаси в Европа са рецидив и наследство от епохата на студената война, те са напълно безполезни от военна гледна точка и трябва да бъдат премахнати" ) последва реакцията на НАТО : "дори Германия да предприеме подобни стъпки, НАТО ще остане вярно на принципа, че и в бъдеще ще се разчита на "отбранителния чадър", осигурен от складираните в Турция, Белгия, Италия и Холандия 180американски ядрени боеприпаси". Според нашата медия, цитираните "разкрития" за "ядрената мисия" на Турция идват в много подходящ момент предвид назряващата военна криза в Близкия изток. В същото време считаме, че безпрецедентния компромис на САЩ и жеста към Турция имат за цел поне за няколко години да бъдат "заситети засилващите се ядрени апетити на регионалната суперсила" и временно да бъдат забавени нейните усилия за разработка на собствено ядрено оръжие, каквито страхове се съдържат в изпратеното от Хилари Клинтън информационно задание до американските представителства в Турция ( наша информация от 15.04.2011г. ).
