11.01.2012

Вчера повечето турски медии, които проявяват "особена чувствителност" към положението на сънародниците - мюсюлмани в България, разпространиха "под индиго" информацията на крайно консервативния проислямистки вестник "Йени Акит", озаглавена "Мисионерската опасност в България". Авторът Айхан Демир започва своето изложение със задължителната при подобни "теми" ретроспекция на събитията от времето на Тодор Живков, когато "в течение на 33 години било направено всичко възможно за обезличаване на ЖИВЕЕЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ МЮСЮЛМАНСКИ НАРОДИ (ТУРЦИ, ПОМАЦИ И РОМИ)". Изброяват се страшните престъпления, насочени срещу избора на турски имена, образованието на турски език, употребата на турски език в държавните институции, правото за носене на традиционните облекла на обществени места и др., и по този начин била ликвидирана свободата за запазване и практикуване на религиозните, езиковите и културните традиции на тези народи. Вярно било, че след края на режима на Живков през 1989г. и след приемането на България в ЕС през 2007г., някои от основните права били възстановени, но това не означавало, че проблемите са били решени в своята цялост. За пример се посочва казуса с избора на Главен мюфтия и опитите да се назначават, вместо "избраните" (от джемаата), мюфтии-агенти от времето на комунизма. Наред с проявите на омраза и насилие срещу местните мюсюлмани и джамиите, тихомълком и "от дълбочина" (тайно) се появила една нова заплаха. Мисионерството... Мисионери, главно от Германия, Швейцария и САЩ, били изпращани от Протестантската християнска общност (евангелисти, методисти, "Свидетели на Йехова и др. подобни) за работа сред РОМИТЕ-МЮСЮЛМАНИ. До преди 10 години повечето роми били мюсюлмани, но днес картината била различна и много от тези роми станали християни. В резултат на дейността на мисионерите, и за най-дълбоко съжаление (на автора), голяма част от ромите в Западна България (София, Монтана, Видин, Враца, Кюстендил) "прекратили досегашните си връзки с исляма". Западните мисионери взели "на прицел" и районите около Смолян, Девин, Кирково и някои други, където "ислямската култура на помаците-мюсюлмани била слаба", но поне засега не успели да постигнат желаните резултати. В сравнение с активността на западните протестантски мисионери, присъствието на православните им колеги било по - незабелeжимо, но въпреки това не трябвало да се подценява. За отбелязване били няколко имена, сред които най-голямо внимание заслужавал един поп - БОЯН САРЪЕВ. Родителите му били помаци-мюсюлмани, през 1985г. завършил полицейско училище и започнал работа за българското разузнаване в качеството си на "религиозен служител". Боян Саръев живеел в Кърджали и като председател на движението "Свети Йоан Предтеча" развивал мисионерска дейност най-вече сред турците и помаците. Раздавал много пари като помощ и така събирал около себе си онези, които "забравяли своята мюсюлманска религия". В същото време привличал за своята кауза мюсюлманските деца от сиропиталищата, като ги подлагал на "кръщаване в църква според православния християнски ритуал". Проявявал голям интерес към домовете за изоставени деца и сираци в Хасково и Кърджали. Нещо повече - пак по негова инициатива и с неговото участие се изграждали църкви в мюсюлманските села, където нямало нито един християнин. В края на своето писание турският журналист цитира някои от резултатите на проведеното наскоро от "Алфа Рисърч" и НБУ изследване за "нагласите" на българските мюсюлмани, проведено в 8 области на страната. Според Айхан Демир, получените данни говорели красноречиво пред какви опасности са изправени мюсюлманите в България. Той лично не желаел повече да коментира изводите от анкетата, но бил длъжен да заяви : "ТУРЦИЯ НЕ БИВА ДА ОТСЛАБВА ВНИМАНИЕТО СИ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ТРЯБВА ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ОБВЪРЗАНОСТТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ С ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ". На въпросния "защитник" на правата на българските мюсюлмани напомняме, че по всички правосъдни норми, вкл. и преди всичко валидни и в неговата родина, обвиненията и клеветите по адрес на Отец Саръев се квалифицират като "подстрекателство и посочване на мишена". Ако загриженият за своите сънародници "журналист" е забравил, ще му припомним, че точно така вестникът - идеологически близнак на неговия, известен с името "Вакит", посочи като цел на ислямска терористична група съдиите от турския ВАС, срещу които на 17 май 2006г. беше извършено покушение заради решението им да потвърдят конституционната забрана за носене на забрадки в учебните заведения и в държавните ведомства. Впрочем, господинът трябва да знае, че следите на това престъпление водят в България, което още повече следва да го накара да се замисли, преди да пише за "греховете" на Боян Саръев.