31.01.2012

Днес турските медии са избрали като водеща тема в рубриката "Новини за България" изявлението на МУСТАФА ЙОЗТЮРК - депутат от Бурса на управляващите ислямисти и председател на парламентарната група за приятелство с България в турския Меджлис. В отговор на въпросите за турската реакция на така нар. "Декларация Костов", зададени му от кореспондента на Анадолската агенция Мехмет Джандикмен, роденият у нас изселник и депутат оценява "последното решение на НС като положителна и в същото време като "закъсняла и КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧНА СТЪПКА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИМА СВОЕТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ". Въпросното "продължение", според Йозтюрк, трябва да отговаря на турската политика на Балканите, формулирана от министъра на външните работи Ахмет Давутоглу. Без никаква връзка, но само на пръв поглед, Йозтюрк прехвърля разговора върху основната инициатива на Турция през тази година, посветена на 100 годишнината от началото на Балканската война и озаглавена "100 години : от Балканската война към Балканския мир". Всички дейности на турската външна политика на Балканите през т.г. щели да бъдат подчинени на "общото движение по пътя към мира, когато трябва да забравим лошите спомени от миналота и да вървим заедно към мирното бъдеще". За Йозтюрк и за неговата партия обаче е невъзможно да бъдат забравени спомените от "продължителното и систематическо провеждане в България на планирана политика за асимилация на турците и мюсюлманите в България по време на комунистическия режим". Този процес бил провеждан пред очите на всички средства за информация и достигнал своя максимум през 1989г. Тогава "ножът опрял до гърлото", без да има състояние на война, а надигането на турското малцинство било предизвикано единствено заради отнемане на полагащите му се права и свободи. В Белене били убивани "сънародници", имало жертви, прилагано било масово насилие, 360 хиляди души били насилстено прогонени. Йозтюрк подчертава, че "в Турция следят внимателно последните събития в България и този контрол няма да прекъсва, докато не бъдат установени и изправени пред съда извършителите на престъпленията, описани в декларацията. На второ място очакваме да се създаде такава политическа "конфигурация", която да изработи и да прилага политика на нетърпимост към "расистките тенденции" и в същото време да гарантира и да защитава правата на нашите сънародници от малцинството, те представляват внушителните 12 % от населението, сред тях има РОМИ, ПОМАЦИ, МЮСЮЛМАНИ. Йозтюрк признал, че "по въпросите на външната политика Турция има много сериозни връзки с правителството на България и лично той счита, че решението на българското НС ще даде нов тласък и принос за развитието на това сътрудничество, но със забележката, че приетата декларация е недостатъчна и всички в Турция очакват следващите действия на Парламента и на българското правителство". Една от очакваните положителни стъпки, според депутата, следвало да бъде в отговор на взетото от правителството решение за връщане на отнетите имоти на малцинствата ( в тази част от интервюто не става ясно кое правителство и на кои малцинства ще връща имотите ), но от несвързаните разсъждения за "култура и цивилизация", за "живущите в България турци и мюсюлмани, които са български граждани и не са участвали във въстание, не са предизвиквали хаос и безредици, а напротив - винаги са помагали за развитието на тази страна", става ясно, че Йозтюрк има предвид "на реципрочна основа" България да започне да възстановява "вакъфските имоти" на малцинствата и това ще бъде само малка част от турските претенции за пълно материално обезщетение на "всички пострадали от асимилацията". Следващото "очакване" на Йозтюрк било свързано с премахването на визите, като заиграва на "трогателната струна" за посещение на родните места, където са се родили неговите близки и където са техните гробове", достъпът до които бил затруднен заради съществуващия визов режим. От премахването на визите и отварянето на границите най - голяма полза щяла да има България заради "голямата търговия, която ще настъпи и така ще бъдат съживени онези места, благодарение на двойните граждани, които ще се настанят там". Интервюто завършва с внушенията за труда, положен у нас от изселилите се чиновници и работници, и техните права за компенсации. Всички тези въпроси трябвало да бъдат обсъдени на масата на преговорите и да бъдат решени в общ интерес за двете държави и за развитието на социалните и политическите отношения. Според ТВ СКАТ, изявлението на въпросния депутат съвсем не е изолирана самоинициатива и идва броени дни след посещението на 20 т.м. в Бурса на делегацията на ДПС начело с Христо Бисеров и Рамадан Аталай ( прекият "български" партньор на Йозтюрк по приятелска парламентарна линия ), водените там разговори за "правните последствия от декларацията" и последвалата на 24 т.м. среща на Мустафа Йозтюрк с ръководството на "Бал - Гьоч" ( на снимката ), където депутатът е изложил същите оценки за декларацията, каквито са цитираните в изявлението му за Анадолската агенция.