02.03.2012

Самозабравилите се анадолски варвари показаха истинския си лик на преоблечени в овчи кожи сиви вълци на проведения в неделя, 26 февруари, митинг, посветен на така нар. "арменски геноцид в Ходжали" през 1992г. Озверените и жадни за арменска кръв десетки хиляди участници шокираха дори отделни представители на управляващата ислямистка партия. Митингът беше свикан уж по инициатива на някакъв Организационен комитет от граждански сдружения, но присъствието на Министъра на вътрешните работи ИДРИС НАИМ ШАХИН, когото медиите отдавна обявиха за Министър на "вътрешните гафове", на турски и азербайджански депутати, както и произнесената от министъра предварително подготвена реч директно посочват истинските организатори и кои са вдъхновителите на масовата психоза, превърнала митингуващите в расисти, ксенофоби и ислямски неофашисти. Сред тях откриваме и представители на неофашистката Федерация на румелийските и балканските турци, ръководена от о.з. полковник СЮХЕЙЛ ЧОБАНОГЛУ и "сивия вълк" ЙОЗДЖАН ПЕХЛИВАНОГЛУ. Последният протича на много места в обвинението на прокуратурата заради участието му в звеното за работа срещу източноправославната църква на терористичната организация "ЕРГЕНЕКОН". Държанката на турското Генерално консулство в Бургас НУРТЕН РЕМЗИ е не само директор на турския културен дом в Шумен, но и официален представител на Федерацията в България и този факт обяснява как и защо онзи ден в Шумен беше учреден втория след Кърджали Съюз на турските учители и така приключи един важен етап от подготовката за възстановяване на забранената през 1934г. подривна организация "ТУРАН". Цитирана "тейзе" ( лелка, тьотка ) наскоро изрази по страниците на турските медии у нас и в Турция възмущението си от намерението на фондация "Обичам България" да издигне в Свиленград паметник на Васил Левски. В качеството си на директор на Центъра за стратегически изследвания на румелийските и балканските турци ( RUBASAM ) Йозджан Пехливаноглу разпространи чрез медиите на 23 февруари призив до всички членове и симпатизанти на Федерацията да се включат масово в митинга на пл. "Таксим" в Истанбул, където ще бъде и той, и така да покажат пред света могъществото на турската нация и да бъдат предупредени нейните врагове за последствията, които ги очакват. Заканите на организаторите на дивашкото сборище прозвучаха в скандираните от множеството лозунги и бяха изписани на стотиците плакати. Ще се запомнят такива "шедьоври" на турската "толерантност и обич към съседите" като "ДНЕС СМЕ В ИСТАНБУЛ, НО АКО ТРЯБВА, УТРЕ ЩЕ БЪДЕМ В ЕРЕВАН" ( нищо ново, от добре известните ни през периода 1985 - 1989 подобни лозунги само "дестинацията на похода на отмъстителите" е променена и вместо София сега крайната цел е Ереван ), "ВСИЧКИ ВИЕ СТЕ АРМЕНЦИ, ВСИЧКИ ВИЕ СТЕ АРМЕНСКИ КОПЕЛЕТА" ( на снимката, това е отговорът на анадолските варвари на масовите протести, организирани по повод срамните решения на така нар. "независима съдебна система" и опитите на управляващите ислямисти да потулят истината за разстрела на видния арменски журналист и правозащитник ХРАНТ ДИНК ), "СТРАШНА СМЪРТ ОЧАКВА ТЕЗИ, КОИТО УБИВАТ ТУРЦИ" и т.н. и т.н. Градусът на реваншисткия екстремизъм беше повдигнат допълнително след появата на импровизираната трибуна на вътрешния министър Шахин. В словото си полуграмотният любимец на Ердоган обяви, че през 21 век турската нация ще диктува условията за развитието на света така, както тя ги разбира. На фона на стотиците изписани с езика на омразата лозунки и плакати министърът без капка свян и неудобство увери тълпата, че Турция винаги е била и ще бъде гарант на подтиснатите и онеправданите по света. Както Османската държава, така и наследилата я Република на Кемал Ататюрк нямало от какво да се срамуват заради своето блестящо, честно, гордо и справедливо присъствие през вековете на Балканите, в Европа, Близкия изток и Кавказ. Турската нация оставила след себе си цивилизацията на своята културна традиция, език и религия, тази цивилизация винаги е била на страната на слабите и потърпевшите и този спомен продължавал да бъде пример и урок за хуманност и любов към другите. Точно заради тази причина в Турция възприемали с болезнен гняв геноцида срещу братята - азери, извършен на 26.02.1992г. от арменските кръвопийци. Трагедията на Азербайджан била трагедия и за Турция, "пролятата там кръв е нашата кръв, въпреки че са минали 20 години, нищо не е забравено и сметката не е разчистена. Докато съществува турската нация, ние ще продължаваме да търсим сметка и възмездие за пролятата кръв, тя няма да остане неотмъстена. НА 10 АПРИЛ 1994г. НАШИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ТУРГУТ ЙОЗАЛ БЕШЕ НА СЪЩОТО ТОВА МЯСТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРАМЕ ДНЕС, ЗА ДА СПОДЕЛИ МЪКАТА НА НАШИТЕ БРАТЯ ОТ БОСНА И ДА ПОДКРЕПИ ТЯХНАТА БОРБА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ. ТОГАВА ТОЙ НИ ПОСТАВИ ЗА ЦЕЛ ДА РАБОТИМ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА 21 ВЕК ВЪВ ВЕК НА ТУРСКИЯ СВЯТ. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТОЗИ ЗАВЕТ ДНЕС ДОПРИНАСЯТ ВЪТРЕШНИТЕ И ВЪНШНИТЕ УСПЕХИ НА ТУРЦИЯ, ПОСТИГНАТИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАШИЯ ПРЕМИЕР ЕРДОГАН, КОЕТО УПРАВЛЯВА СТРАНАТА С ПОДКРЕПАТА И ОБИЧТА НА ЦЯЛАТА НАЦИЯ." Горкият министър ! Вживявайки се в ролята на творец на историята и като се сравнява с покойния президент Йозал, той забравя две неща : мъдрите думи на Наполеон "du sublime au ridicule il n,y a qu,un pas" ( от великото до смешното има само една крачка ) и че е станал отдавна за посмешище с гафовете си и трябва много да внимава. Политически неграмотният и интелектуално ограничен Шахин направи поредния си гаф, като "съживи" починалия една година по - рано ( 17 април 1993г. ) Тургут Йозал и го накара да говори на митинга за Босна ( 10 април 1994г. ). Тази историческа "подробност" обаче остана незабелязана от винаги "внимателните до педантичност" турски медии, които водят на отчет безбройните глупости на министъра и ги събират в отделен "справочник за начинаещи политици и министри". Този техен пропуск обаче беше компенсиран с информацията, озаглавена "КОМИЧНО, НО НЕ Е ЗА СМЯХ". Притиснат от гневната реакция на възмущение, министърът се покри и възложи на своите съветници да изготвят от името на министерството "опровержение" ( оправдание ) в отговор на критиките. Медиите преувеличавали случилото се на митинга и така хвърляли сянка на съмнение върху истинските цели и хуманните намерения на организаторите. Политическите партии нямали никакво отношение и никакво участие. Предварително подготвени "маргинални провокатори" били изпратени ( най - вероятно от вътрешните и външните врагове на правителството ) със задачата да компрометират проявта на солидарност с азерските братя и с всички угнетени и преследвани хора по света без разлика на етнос, раса и религия. Министърът въобще не бил забелязал транспарантите и плакатите с така нар. "расистки" призиви, неговитие думи "няма да оставим ненаказани извършителите на геноцида в Ходжали и те ще си платят сметката за пролятата кръв" били извадени от контекста и неправилно коментирани. Според изявлението на МВР излиза, че само министъра е разбрал правилно какво е говорил, всички останали са под неговото ниво на водач и не са дорасли да оценят ораторските му способности. Сред тях се оказа депутатът Саръ Сакък, който не беше впечатлен от лицемерието на министъра и директно поиска отговор от премиера Ердоган кога най - после ще отстрани провалилия се "ЯСТРЕБ" ( български превод на фамилното име Шахин ), който за сетен път е оправдал славата си на "расист, шовинист и генератор на омраза" и излага Турция пред света. Отговорът на Ердоган, ако изобщо обърне внимание на запитването, предварително е известен и в него ще намерят място думите, казани пред парламентарната група на Партията на справедливостта и развитието броени часове след скандалния митинг. Според Ердоган, не трябвало "от мухата да се прави слон" и "да се търси под вола теле" само заради "индивидуалното участие на няколко маргинали, които не били наясно какви плакати са им възложили да носят". Не така обаче мисли депутатът от партията на Ердоган АЙХАН СЕФЕР ЮСТЮН, който е председател на Комисията за човешките права в Меджлиса. Запитан от журналисти, той бил принуден да признае, че "скандираните на митинга лозунги и нагледните материали без колебание трябва да бъдат осъдени като прояви на расизъм, дискриминация и насаждане на омраза. Те попадали под ударите на закона, приет през 2005г., но за съжаление досега прокуратурата проявявала пасивност и липса на воля за прилагането на този закон. Редица сдружения на гражданското общество като Дружеството за правата на човека в Истанбул, Асоциацията на народните домове ( читалищата ), адвокатски колегии, синдикати, писателски и журналистически съюзи и др. започнаха кампания за сезиране на прокуратурата и за възбуждане на наказателна отговорност срещу организаторите и установените участници от крайните националистически формации. Успоредно с предприетите на местно ниво инициативи, цитираните юридически лица ще информират по съответния ред Европейския парламент, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, Секретариата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Комисията за правата на човека на ООН в Женева, Международната лига за правата на човека и т.н.