23.03.2012

На 17 март турският премиер Ердоган трябваше да направи първото си пътуване зад граница след операцията на дебелото черво през м. ноември м.г. Поводът да смени "застоялия турския въздух" с нещо по - здравословно беше повече от приятен - организационният комитет на германската агенция "HELLEN" удостои турския премиер с ежегодната си "европейска" награда "STEIGER - AWARD" за неговия "принос за утвърждаване на демокрацията и зачитане правата и свободите на всички граждани в дух на толерантност и мирно съжителство" (?). Според установения и стриктно спазван сценарий, който води началото си от 2006г. с награждаването на Жан - Клод Юнкер, Ердоган трябваше да получи престижната награда от ръцете на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер на тържествена церемония в гр. Бохум. В предварително изготвената програма за посещението беше предвидено Ердоган да присъства на конгрес на Федерацията на турските младежки дружества в гр. Кьолн. Организаторите на двете "исторически изяви на фактора Ердоган" бяха предвидили всичко, само не и мощната протестна кампания, която обхвана както провинция Северен Рейн Вестфалия, така и цялата страна. Изправени пред невъзможността да обяснят кое накара алевитите, кюрдите, арменците и сурианите за броени часове да се обединят и да заявят в един глас, че Ердоган е нежелан гост и ще съжалява, ако се появи в Бохум, турските пропагандни щабове веднага откриха наличието на пъклен международен заговор срещу Турция, в основата на който, естествено, стоят терористите на ПКК. Сформираният инициативен комитет от представители на Федерацията на кюрдските сдружения в Германия ( YEK - KOM ), Федерацията на алевитските съюзи ( ААBF ), Националният съвет на арменците в Германия и Съюза на дружествата на сурианите в Германия свика в 16:00 ч. на 17 март пред ж.п. гарата в Бохум протестен митинг, който премина през улиците на града и завърши в градския стадион. В разпространената протестна декларация се изразява възмущение от решението да бъде номиниран премиера на държавата, която е превърната от управляващата ислямистка хунта в огромен концентрационен лагер. Цитират се извадки от документи на турски и международни правозащитни организации, в които се дава оценка на практиката за принудително "претопяване" ( асимилиране ) на етническите и религиозните малцинства чрез системата на образованието със задължителното изучаване на сунитския ислям. Турция е една от водещите страни в света по броя на арестуваните и осъдени журналисти. Специално място в декларацията е отделено на последния съдебен скандал, породен от решението за прекратяване "поради давност" на процеса срещу ислямските фашисти и расисти, предизвикали пожара в хотела "Мадъмак" в гр. Сивас на 2 юли 1993г., при който загинаха 35 видни турски интелектуалци - алевити. Подписалите декларацията питат кой е автора на идеята за номинирането на Ердоган и на каква цена е била наложена възможно най - неподходящата кандидатура. Лично Ердоган защитил своя министър на вътрешните работи Шахин заради участието му на расисткия митинг в Истанбул, където бяха отправени призиви за кръвно отмъщение на арменските копелета и за поход към Ереван. Редица германски политици и общественици от Партията на свободните демократи ( FDP ), която е част от правителствената коалиция, както и ръководители и депутати от Партията на зелените определиха като "голяма грешка" решението на комитета за номинациите. Според говорителя на "зелените" Мемет Кълъч, Ердоган се възприема вече не само в Турция, но и в Европа като "символ и пример на антитолерантност, който е започнал да дразни европейското обществено мнение със своето грубо и предизвикателно поведение и вместо да съдейства за приближаването на Турция към европейските и общочовешките ценности, отдалечава страната си от пътя към ЕС. Всички етнически и религиозни общности в Турция са подложени на натиск и дискриминация и не се ползват с еднакви права." Група политици, депутати и интелектуалци изпратили гневно писмо до министър - председателя на провинция NRW и кмет на Бохум д-р Отилия Шулц, както и до модератора на церемонията по награждаване Макс Шауцер, с което ги предупреждават, че ако Ердоган получи наградата, те "стават съучастници на ежедневните престъпления срещу човечеството, извършвани в Турция от правителството на Реджеп Ердоган." Сред подписалите писмото се открояват имената на депутатите в Бунтестага Andrej Hunko и Ulla Jeipke ( същите участват в инициативния комитет за международно разследване на използването на химическо оръжие срещу кюрдското население и персонално на сегашния Началник на ГЩ Неждет Йозел, известен като "химическия генерал" ), Hamide Akbayir и Ali Atalan - депутати в провинциалния парламент, депутати от градските парламенти на Хесен, Хамбург, Нюрнберг и Долна Саксония, професорите Norman Paech, Werner Ruf и др. Според източници на ТВ СКАТ, по неофициални канали местните немски власти изпратили до Анкара "молба" да бъде намерен начин да не се предизвиква ескалация на съществуващото напрежение предвид възможните последствия за обществения ред и сигурността на гражданите в Бохум. И докато съветниците на Ердоган си блъскаха главите как да предпазят Ердоган от задаващото се унизително "посрещане", съдбата предостави спасителната причина за отмяна на пътуването. Под предлог, че "скърби" за загиналите при катастрофата в Афганистан 12 турски военни, Ердоган остана в досегашната си "болнична обстановка при домашни условия" и така се лиши доброволно от наградата, която, според регламента, се отнема, ако не бъде връчена лично на номинирания кандидат. Поставен в крайно неудобно положение заради предизвикания международен скандал, собственикът на медийната агенция "HELLEN" Sascha HELLEN обяви, че Ердоган бил избран не заради неговата политическа дейност, а по повод честването на "50 годишното турско - германско приятелство", т.е. юбилея на първата "пратка турски гастарбайтери", който беше отбелязан през м.г. с изпращането на влак през България начело с "червената ж.п. фуражка" Джемил Чичек ( наши информации от 26 и 28 октомври 2011г.). В същото време от турска страна не беше дадено никакво обяснение на факта, че за първи път в турската история премиерът на страната, в случая Ердоган, не уважи тържествената церемония в Чанаккале в памет на загиналите при битката на 18 март 1915г. и неговото решение категорично не може да бъде оправдано с катастрофата в Афганистан. Остава съмнението, че Ердоган отказа да пътува до "гордостта на турската военна история Чанаккале" било поради здравословни причини, било поради все по - засилващите се чувства и прояви на отричане, ненавист и ревност към всичко, свързано с живота и делото на Ататюрк. Ето защо най - малкото странно изглежда проведеното, при това за първи път в българската история, тържествено отбелязване в Кърджали на чуждия юбилей в присъствието на турската вицеконсулка от Пловдив Елиф КУТЛУ и на "гости" от турската Пета колона в Западна Тракия. И като потвърждение на приказката, че едно зло никога не идва само, Ердоган и компания получиха в един и същи ден лоши вести от САЩ. Група сенатори, начело със СКОТ БРАУН ( републиканец от щата Масачузетс ) внесоха в Комитета за външни отношения проекторезолюция № 392, озаглавена "Призив към Турция за опазване на християнското материално наследство и за пълно възстановяване на собствеността на църквите". През м. декември м.г. резолюция под № 306 със същото заглавие и с подобно съдържание беше гласувана и приета от конгресмените в Камарата на представителите. Вторият удар на турското правителство беше нанесен с публикуването на така нар. "черен списък", изготвен от Комисията за религиозните права и свободи към Конгреса на САЩ. В годишния доклад на Комисията се посочва, че "Турция продължава систематически да ограничава по един брутален начин правата на немюсюлманските групи и тази политическа практика предизвиква сериозна тревога. Ето защо Комисията има всички основания да включи страната в "специален списък за постоянно наблюдение" заедно с държави като Таджикистан, Египет, Северна Корея, Саудитска Арабия, Судан и т.н.". Последваха незабавните "отговори и опровержения" на официалните турски институции, които определят доклада като "преднамерен, субективен и носител на стари стереотипи". Поради тези причини Анкара гледала на така нар."доклад" като на лист хартия, който няма никаква стойност и с който Турция няма да се съобразява.