01.06.2012

Начинът, по който преди няколко дни беше отбелязана 559 - та годишнина от превземането на Константинопол от османските орди на султан Мехмед Фатих ( Завоевателя ), опровергава категорично и най - смелите оптимисти и техните "надежди", че Турция все още е светска, модерна и цивилизована държава, достойна да заеме мястото си в обединена Европа. Неоосманските амбиции за реванш и възстановяване на турското господство върху бившите султански територии на съседните страни избиха в ксенофобски и антихристиянски провокации, чиято първа проява беше показана на 26 май по време на традиционното шоу на стадиона "Иньоню". Национал - ислямистите, обединени в редиците на партията "Саадет" на бившия премиер Неджметин Ербакан и на нейната задгранична структура "Национален възглед" ( AMGT ), "Съюза на анадолската младеж" ( AGB ) и щурмоваците от Партията на Великото единство ( на турския свят ), представени от дружествата "Алперен" и "Низами Алем юлкю оджакларъ" призоваха за провеждане на нов ислямски поход за освобождаване на поробените братя и така те, като наследници на завоевателите на Константинопол, щели да изпълнят своя дълг, който им бил завещан от създателите на Османската империя. Ораторите обявиха от микрофона, че са призвани от историята да възстановят "справедливостта и равноправието", които били неделима част от Османската политическа и социална система на управление, на териториите, където днес "нашите мюсюлмански братя са подложени на бомбардировки в Афганистан, Пакистан, Ирак, Либия, Йемен и Сомалия". Турция имала мисията да спаси всички угнетени и онеправдани хора по света, и това можело да стане само "с нови завоевания и нови победи, които ще бъдат постигнати от нашите младежи и техния боен дух на войници от епохата на Завоевателя през 1453г." Първата си победа "освободителите" спечелиха на бойното поле ( поляната ) пред джамията - музей "СВЕТА СОФИЯ" благодарение на мощната "тилова подкрепа", оказана им от управляващите неоосманци на ислямския диктатор Реджеп Ердоган. За първи път в новата турска история над 30 хиляди "войници на Завоевателя" сбъднаха мечтата си и налягаха в колективен уличен намаз с рогозки и черджета с ултимативното искане "занапред в джамията да се влиза с АБДЕСТ ( измиване на отделни места от тялото в строга последователност преди всеки религиозен ритуал ), И НИКОГА ПОВЕЧЕ - С ВХОДЕН БИЛЕТ". Правоверните посрещаха изказванията на ораторите с мощни скандирания и развяваха лозунги с надпис "ДА СЧУПИМ ОКОВИТЕ, СВЕТА СОФИЯ ДА БЪДЕ ОТВОРЕНА ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ ( ИБАДЕТ ) НА АЛЛАХ". От високоговорителите се разнасяха звуците на османски и ислямски маршове, които още повече възпламениха творците - революционери на "турската пролет". В изказванията си тарторите на национал - ислямизма определиха като "осквернение" на завещанието на султан Мехмед Фатих решението на "диктатора - атеист" Кемал Ататюрк да затвори джамията и да я обяви за "национален музей". Облечен в султански дрехи "артист" прочете въпросното завещание със заклинанието, че "всеки, който се опита да промени някое от условията на завещанието и реда за ползване на вакъфския имот против волята на дарителя ( султана ) ще бъде лишен от закрилата и благоразположението на Великия Аллах и АДЪТ ЩЕ БЪДЕ ПОСЛЕДНАТА И ВЕЧНА СПИРКА СЛЕД ЗЕМНИЯ ПЪТ НА ИЗМЕНИКА". След него се появи председателя на AGB Салих ТУРХАН, който заклейми решението на правителството на Ататюрк от 24.11.1934г. за промяна на статута на джамията и го определи като "ровене в гроба на Султан Мехмед Фатих и оскверняване на положените там негови кости". Възстановяването на статута на "Света София" съгласно завещанието щяло да бъде най - достойния отговор на интригите на християнския Запад и на ЕС за превръщането на Истанбул в Източна столица на православието, ако Турция приеме да изпълни, заради членството си в ЕС, поставените условия за откриване на Духовната семинария на Вселенската патриаршия и за обявяване на храма "Света София" за действаща християнска църква. Според Турхан, първите "отстъпки" били вече направени с отслужването на християнски молитви в манастира "Сюмела" и в арменската църква "Акдамар" във Ван и връщането на имотите на фондациите на немюсюлманските общности. В същото време джамията "Света София" продължавала да бъде музей, но това положение много скоро щяло да бъде променено в резултат на тяхната решителна борба. Като потвърждение на това свое намерение, митингуващите, без да бъдат затруднени от властите след постигнатото договаряне, демонстративно свалиха табелата с надпис "МУЗЕЙ СВЕТА СОФИЯ" и на нейно място поставиха нова, удостоверяваща, че отсега нататък световното архитектурно чудо става "ДЖАМИЯ СВЕТА СОФИЯ". Обидната за Гърция провокация в Истанбул мина почти незабелязано за ангажирания в собствените си проблеми политически "елит" и предизвика реакцията единствено на националистическата партия "Златна зора" ( Хриси Авги ), която вечерта на 29 май проведе на площад "Стигмата" в Атина митинг и факелно шествие в памет на загиналите при отбраната на Константинопол византийци. Лидерът на партията Никос Михалолиакос заяви пред събралите се 5000 свои привърженици, че те са "войници на Великата идея и на гръцката национална кауза. Сега ние полагаме тук нашия венец в памет на спомена за император Константин, но очакваме деня, когато Истанбул ще бъде пак гръцки и тогава днешната дата ще честваме в новия Константинопол".