19.06.2012

През лятото на м.г. в 13 състав на Съда за тежки престъпления в Истанбул най - после започна делото срещу участниците в престъпната операция "Туфан", проведена на 19.12.2000г. срещу обявилите гладна стачка политически затворници в затвора Байрампаша". Специално подготвени командоси на жандармерията и на частите за борба с "тероризма" атакуваха с газови бомби и огнехвъргачки вътрешните помещения на затвора. В масовото клане на невъоръжените и напълно беззащитни "подстрекатели" само за няколко минути загинаха 12 души, между които 5 жени, а други 55 останаха сакати за цял живот и това беше цената, с която "анадолските демократи" показаха пред света силата на "дълбоката държава" и как тя не може безкрайно да търпи и да се лигави с някакви си "протести на бунтовници и сепаратисти". И в момент, когато пропагандата на ислямската фашистка диктатура се опитваше да убеди международната общественост, че престъплението в "Байрампаша" е дело на военните заговорници и на стария политически елит и няма да остане ненаказано, Ердоган и неговата клика получиха през м. февруари т.г. оглушителен шамар след разкритията на правозащитници и на кюрдски депутати за издевателствата над 14 - 15 годишни деца в затвора в гр. Позантъ, област Адана. Фактите за сексуалните насилия, системно извършвани от извратени криминални изверги и садисти над кюрдските деца по нареждане "отгоре" и пред очите на охранителите и на затворническата администрация дадоха повод на редица турски и чужди коментатори да си "спомнят" за филмите "Среднощен експрес" ( 1978г.) и "Стената" на носителя на "златната палма" от фестивала в Кан Йълмаз Гюней ( 1983г.). Турските управници си въобразиха, че като "разместят" децата в други затвори и преназначат като награда с по - висока длъжнаст на друго място преките отговорници за срамното престъпление случая ще бъде квалифициран като "изолирано явление" и бързо ще се забрави. Събитията, възникнали в турските затвори на 16 и 17 юни и които продължават вече трети ден, показват, колко грешно са си направили сметката самонадеяните неоосманисти и как техните "обяснения" за поредните "пакети от реформи в съдебната система" се оказват нескопосани лъжи за европейските и американските наивници. Натрупаното с години напрежение изби в бунтове най - напред в затвора в гр. Шанлъурфа. Докарани до ръба на самоубийството като единствен изход за спасение от затворническия ад, криминалните затворници от килия С - 15 се самозапалиха и 13 от тях изгоряха живи или се задушиха от отровния дим. Примерът им беше последван от съседните килии и скоро пожарът обхвана цяло крило на затворническия комплекс. На място бързо пристигнаха местните първенци начело с наскоро преместения от Маниса в Шанлъурфа валия ДЖЕЛЯЛЕТТИН ГЮВЕНЧ. Същият е много добре известен на ТВ СКАТ заради изградените от него и безродниците - "двойни граждани" от изселническите щабове така нар. "мостове на братството и обичта" с наши общини от Родопите, които имат за цел да превърнат в нови еничари стотици български деца. ( наши информации от 29.09.2010г. и 23.10.2010г., озаглавени съответно "В Турция подготвиха и ни върнаха обратно поредната партида невръстни еничари" и "Анадолски търговци и крадци на детски души обикалят България и търсят качествена стока" ). Напълно обърканият и несвикнал на подобни ситуации валия, с право загрижен за бъдещата си кариера, отхвърли от себе си всякаква отговорност и съчини набързо версията, че "пожарът е бил предизвикан от неуравновесени криминални престъпници след най - обикновена битова разправия." Посланието беше прието в Анкара и повторено от самия премиер Ердоган, който, като се презастрахова с уговорката, че "точните причини за инцидента ще бъдат установени при предстоящото разследване", даде тон на медиите с твърдението за "получена от спасил се свидетел на трагедията информация, според която осъдените затворници се скарали помежду си и в изблик на гняв запалили килията". Няколко часа по - късно се появи значително по - приемливия вариант за "възникнал конфликт след опитите на техници от затвора да демонтират таванните вентилатори в килиите при температура от 45 градуса". Лидерът на опозиционната Народно - Републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разкри, че при капацитет от 350 души в момента на трагедията затворът е бил "обитаван" от 1300 души, като 75 % от тях нямали присъди. Нещо повече, от загиналите 13"подпалвачи - самоубийци" само 1 имал законна присъда. Баснята за "битовата караница" беше напълно развенчана вчера, когато в същия затвор, както и в затворите в Адана, Газиантеп и Османийе почти по едно и също време възникнаха нови пожари и над 50 души бяха приети за болнично лечение с тежки наранявания. Мислещите с главите си турски журналисти и общественици си задават въпроса как изведнаж в цялата страна затворниците започнаха да се карат помежду си и да палят помещенията. При втория пожар в Шанлъурфа повече от 500 роднини и приятели на затворниците обсадиха стените на затвора и поискаха да бъдат допуснати вътре, за да видят с очите си какво е положението. Възникнаха жестоки стълкновения с повиканите на помощ тежко въоръжени жандармеристи, безредиците се пренесоха в затворническите помещения и десетки младежи и деца се качиха на покрива на една от сградите. Срещу тях бяха използвани гумени куршуми, отровен газ и водни струи. Очаква се днес или утре затвора в Шанлъурфа да бъде "инспектиран" от спешно командирована делегация на Центъра за предотвратяване на изтезанията ( СРТ ) към Съвета на Европа, като следващите проверки ще бъдат направени в другите "размирни" затвори.