24.07.2012

"Храни куче, да те лае" - това е най - често използваното напоследък заглавие на публикациите в турските медии, които отразяват почти ежедневните бунтове на хилядите сирийски бежанци в лагерите в Килис и Газиантеп. Едва ли Ердоган и Давутоглу са предполагали какъв "бодлив таралеж си слагат в гащите", когато призоваваха "активистите - демократи" и "противници" на сирийския диктатор да потърсят "спасение" в братската прегръдка на турския народ. Така, както обещаваха "отворени врати за всички прогонени насила сънародници от България" през 1989г., по същия начин бяха подмамени десетки хиляди сирийски семейства, за които много скоро бленувания "турски рай" се оказа затворнически ад, а самите "бежанци" - заложници на фалшивата и предназначена за външния свят "хуманна толерантност" на анадолските лицемери. "Поканените гости" пристигнаха в съседна Турция не само с оскъдния си багаж, но и с вековната историческа неприязън и подозрителност към наследниците на османския поробител и със своите специфични вътрешни различия на етническа, религиозна и политическа основа. Турските власти сами предизвикаха експлозията на масовото недоволство със своята коварна политика, базирана на принципа "разделяй и владей". Част от бежанците бяха третирани като "приятели", които трябва да се включат в редиците на така нар. "Свободна сирийска армия" или да правят доноси срещу "неблагонадежните хрантутеници," за което бяха удостоени със специални привилегии. В самите лагери се обособиха враждуващи полюси, които бяха готови дори само заради един хладилник или няколко бидона с вода да потърсят "правата" си като извършат погроми на административните сгради или запалят собствените си палатки. Тази взривоопасна тенденция беше много точно установена от анкетата, проведена през м. март т.г. сред различните групировки в лагера "Яйладаъ" по инициатива на турския вестник "Евренсел" от група местни и германски правозащитници и социални работници. Изводите и прогнозите от проучването, които бяха публикувани на 21 март 2012г., недвусмислено разкриват компонентите ( алевити и нусайритите като тяхно сирийско проявление, друзи, кюрди, араби, тюркмени, арменци и т.н. ) на заложената "бомба със закъснител", която рано или късно ще се взриви. Същия ден се появи информация, че някои сирийски бежанци "продават нелегално" на преминаващи покрай телената ограда на лагера "Ъслахийе" турци вещи за лично ползване през зимата ( завивки, дюшеци, килимчета, електрически печки ), предоставени от "Червения полумесец". Опитите на охраната да бъдат "заловени и наказани" нарушителите предизвикаха гневната реакция на лагерниците и властите предпочетоха да не усложняват повече и без това напрегнатата обстановка. Първата "търговска война" с турските еснафи и продавачи избухна на 29.08.2011г., когато обитателите на лагера "Яйладаъ" ( област Хатай ) бяха пуснати да пазаруват "празнично" на централната градска чаршия и заради "спорове за цената и качеството" на предлаганите им стоки се стигна да масов побой с продавачите. Заедно със силите за борба с масовите безредици на мястото на инцидента пристигнаха околийския управител Толга Полат и кмета Кемал Дагъстанлъ. Арестувани бяха 4 сирийци, а останалите "купувачи" бяха върнати "под строй" обратно в лагера с нареждане за пълна забрана на всякакви "градски отпуски". На 5 декември 2011г. около 400 сирийски бежанци напуснаха лагера "Рейханлъ" и окупираха в продължение на 2 часа пътя Джилвегьозю - Рейханлъ в знак на протест срещу решението на турските власти да върнат обратно в Сирия 2 бежанци, преминали нелегално границата. "Активистите" имаха претенции, че изгонените са техни роднини и ще бъдат убити от войниците на Асад. За да покажат своята лоялност към турските власти, протестиращите носеха турското знаме и скандираха лозунги срещу режима в Дамаск. Това обаче не им попречи да безчинстват до идването на специалните части на жандармерията, предвождани от шефа на сигурността в Рейханлъ Айдън Йълдъз и командира на отряда полк. Мустафа Башоглу. Те спасиха в последния момент от линч бившия депутат от Партията на националистическото движение Мурат Сьокменоглу, който случайно минавал с колата си. Нейната ламарина била сериозно намачкана от удари с тежки предмети, а водачът бил "изведен" под охрана на безопасно място. По същото време и поради същата причина "солидарно" се разбунтували и 1500 бежанци от лагера "Яйладаъ". Тяхната акция била прекратена едва след появата на цитирания по - горе околийски управител Толга Полат. На 18 май т.г. възникнал масов побой с използване на тояги, железни пръти, камъни и ножове между враждуващи групи в лагера "Ъслахийе". Ранени били десетки сирийци, някои от тях били настанени на лечение в местната държавна болница. На 6 юли т.г. избухна голям пожар в палатков лагер № 1, разположен на територията на бившите държавни складове в околийския център Яйладаъ. Загинаха 2 сирийски бежанци, а десетки бяха приети в болница с тежки изгаряния. Пристигналият на местопроизшествието валия на Хатай Джелялеттин Лекесиз набързо обяви, че късо съединение е предизвикало огромния пожар. По - късно обаче други източници разкриха, че пожара е бил причинен умишлено от разбунтували се лагерници в знак на протест срещу нетърпимото поведение на турската администрация и ужасните битови условия. Този пожар внесе допълнителен щрих в кампанията на турските и кюрдските политически затворници за "верижно" запалване на затворите в Мардин, Шанлъурфа, Ван, Текирдаа и Газиантеп, където загинаха 13 души, а стотици други бяха ранени и се стигна до кървави сблъсъци между близките на затворниците и жандармерията. Репресивните мерки на властите доведоха само до временно и лъжливо "нормализиране" на обстановката в сирийските лагери, за да се стигне до датите 16 и 17 юли, когато тлеещото напрежение отново изкара хиляди лагерници на протест и погроми. Като причина за новите бунтове се посочва кризата с доставките на вода за пиене и тяхното пренасочване за нуждите на подбрани и привилегировани групи сред обитателите на лагера в гр. Килис. Вечерта на 16 юли около 500 разгневени сирийци започнаха да палят палатки и контейнери за боклук, изпотрошиха с камъни прозорците на административните сгради и се присъединиха към бунтовниците от другата група, които самоволно се бяха настанили в празните контейнерни жилища и не ги напускаха въпреки предупрежденията на полицията, че ще бъдат изкарани насила със сълзотворен газ. Тогава силите на реда атакуваха тълпата и започна жесток побой, при който бяха тежко ранени десетки полицаи и протестиращи. Вкарани бяха тежко въоръжени командоси от частите за борба с тероризма, които използваха газови боеприпаси и обгазените лагерници, сред които и жени, бяха транспортирани в лагерната полева болница. Въпреки постоянното присъствие на територията на лагерите на специалните части, на 22 юли бежанците в лагера "Ъслахийе" ( област Газиантеп ) отново предизвикаха масови безредици в знак на протест срещу настаняването на нова група от 1500 тюркмени, с които арабите не искат да живеят заедно. Управата на лагера беше безсилна да предотврати сбиването между араби и тюркмени и силите на полицията се опитаха да "разделят" двете групи. Сирийските араби контраатакуваха с камъни нападналите ги войници и полицаи, разпръснаха ги и взеха десетки "заложници". Бунтовниците обявиха своята част от лагера за "свободна арабска зона", свалиха турското знаме и издигнаха сирийското. От Газиантеп към лагера спешно бяха изпратени подкрепления с бронирани машини, към които се присъединиха стотици местни жители, жадни за отмъщение. Някои от тях носеха големи турски знамена, които трябваше да бъдат отново окачени в лагера след неговото "освобождаване". Операцията за "възстановяване на реда" беше съпроводена с изстрели във въздуха и масова употреба на сълзотворен газ. Цивилните "освободители" започнаха саморазправа с всеки от мъжете - араби, който им се появяваше на пътя, линчуването и издевателствата се извършваха пред очите на охраняващите ги жандармеристи. Натровените с газ стотици жени и деца бяха отделени от мъжете и прогонени като стадо вън от периметъра на лагера, а вътре наказателната акция срещу мъжете продължи повече от 2 часа. Тя приключи само благодарение на единствено разумното решение за спешна евакуация на тюркмените, които под засилена охрана бяха откарани с автобуси и камиони за временно настаняване в голямото училище с общежития в квартала Февзипаша на Газиантеп. Превръщането на лагерите в бойно поле и пренасянето на сирийските вражди на турска територия сериозно разтревожи турското правителство и на 23 юли външният министър Ахмет Давутоглу повика на спешна среща ръководството на базирания в Хатай така нар. "Сирийски национален съвет". Давутоглу "издърпа ушите" на "демократите - опозиционери" и ги предупреди да обуздаят своите невъзпитани и неблагодарни сънародници, в противен случай Турция щяла да намери такова решение, което да сложи завинаги край на подобни "грозни и опасни своеволия". Бежанците следвало да разберат, че са гости и се намират в Турция, а не в Сирия, и трябва да уважават преди всичко достойнството на турския национален флаг. Изпотените храненици на турския режим мънкали извинения и сипели обещания за лоялност, преданост и недопускане повече на подобни обидни за Турция "прояви". Давутоглу предупредил опозицията да бъде единна, защото положението в Сирия ставало "критично и опасно", особено след като кюрдите от Северен Ирак и турските кюрди от ПКК само за няколко дни "запълнили вакуума след оттеглянето на режима на Башар Асад от пограничните райони със създаването на свои "автономни територии" и това било началото на разпада на Сирия и обособяването на кюрдска държава.