07.12.2012

Турция си беше въобразила, че въздушното пиратство е политически патент на ислямистката хунта в Анкара и може да остане ненаказано, както се случи с принудително приземените и обискирани самолети на Сирия и Армения. Правителството на Ердоган получи заслужен урок от своя съсед Ирак, след като властите в Багдат отказаха да дадат разрешение за кацане в гр. Ербил на специалния самолет, с който пътуваше турския министър на енергетиката ТАНЕР ЙЪЛДЪЗ и водената от него 7 членна делегация. Формалният повод беше участието на делегацията в международна среща по въпросите на петрола и природния газ. Скандалът беше предизвикан от опита за измама от турска страна и неверните данни, съдържащи се в нотата на турското МВнР за целите на посещението и пътниците в самолета. До последния момент преди излитането на турския министър от летището в Истанбул, турският посланик в Иракската столица изпращаше съобщения, че иракското МВнР няма да предостави исканото от Анкара разрешение за полета до Ербил. Самонадеяният турски министър не можеше да си представи, че някоя друга държава ще се осмели да пренебрегне волята на неоосманистите в Анкара и да провали пътуването му до столицата на кюрдската автономия в Северен Ирак. След спешни консултации с министъра на външните работи АХМЕТ ДАВУТОГЛУ, проведени от самолета чрез контролната кула и центъра за управление на полетите, Танер Йълдъз реши да изпробва нервите и "лоялността" на "стратегическия партньор" и със санкцията "от най - високо място " нареди на пилотите да излетят, макар и с двучасово закъснение. Когато машината достигнала района на гр. Кайсери, било получено нареждане от Анкара да прекратят полета и да се приземят спешно на летището в града, тъй като Ирак "затворил своето въздушно пространство заради самолета на Танер Йълдъз" и можело да се стигне до крайно неприятен инцидент. Реакцията на иракското правителство и лично на премиера НУРИ ЕЛ - МАЛИКИ е напълно разбираема за тези, които внимателно следят нарастващото напрежение през последните месеци в двустранните отношения. Причините се крият в откритата намеса на Анкара във вътрешните работи на своя съсед, свързана най - напред с парламентарните избори, проведени на 7 март 2010г. Тогава турското посолство в Багдат водеше активна подривна дейност срещу кандидатурата на сегашния премиер, който е шиит, и работеше в полза на сунита АЛАВИ. През м. юли 2011г. бяха наложени "ограничения" за свободното движение на посланика МУРАТ ЙОЗЧЕЛИК и той беше предупреден, че ако продължава да се държи като "колониален валия", ще бъде изгонен от Ирак. Анкара реагира бързо и "изтегли" своя посланик под предлог, че неговия мандат вече е изтекъл и трябва да заеме новата си длъжност като ръководител на новосъздадената Агенция за обществен ред и сигурност, пряко подчинена на бившия вътрешен министър и настоящ вицепремиер БЕШИР АТАЛАЙ. Довчерашното "стратегическо сътрудничество на най - високо ниво" между Турция и Ирак, подобно на модела, приложен първо със Сирия, беше рекламното лице на "успеха на новата политика на нулеви проблеми със съседите", провеждана от Ахмет Давутоглу. Фантазиите на турския неоосманист за исторически реванш и възстановяване на средновековното статукво претърпяха пълен провал и "нулевите проблеми" доведоха до появата на "нулеви и проблемни съседи" с едно единствено изключение - БЪЛГАРИЯ. Кризата в отношенията се изостри още повече през пролетта на т.г., когато Анкара даде подслон на избягалия от Багдат и заплашен с арест и съд бивш вицепрезидент на Ирак ТАРЪК ХАШИМИ. Същият беше обвинен в терористична дейност и опит за преврат и осъден на смърт. Най - напред той се скри при МАСУТ БАРЗАНИ - ръководител на кюрдската автономия в Северен Ирак. След като отказа да върне осъдения терорист на властите в Багдат и изправен пред възможността за въоръжен конфликт с централното правителство, Барзани предпочете да се освободи от опасния "бежанец" и го предаде на сигурно "съхранение" при Ердоган. От Турция Хашими без притеснение ежедневно обясняваше пред турските медии своята "невинност", заклеймяваше "деспотичния режим на своя враг" - премиера Нури Ел - Малики и благодареше на турското правителство за показаното "хуманно отношение". Като ответна мярка правителството в Багдат нареди на турската държавна компания ТРАО ( Тюркие петроллери аноним ортаклъъ ) да си събере багажа и да напусне концесиите, които бяха получени след спечеления международен търг. На 02.08.2012г., след официалното си посещение в Багдат, турският външен министър Давутоглу, без да уведоми централната власт в столицата, самоволно се "отклони" от маршрута за връщане в Турция и посети гр. Киркук в Северен Ирак. Оказа се, че провокацията е била тайно договорена предварително и Давутоглу беше посрещнат не като "неочакван гост", а като "първия държавен пратеник на Анкара, стъпил на територията на бившата османска провинция при сънародниците - тюркмени" след 75 годишно прекъсване. Давутоглу произнесе подстрекателски речи за "повдигане на духа на 3 милионната тюркменска общност, която трябвало да получи полагащото й се място в управлението наред с кюрдите, шиитите и арабите - сунити". Гостът от Анкара посети Османското гробище и така окончателно извади от равновесие премиера на Ирак. Нури Ел - Малики призна, че е бил измамен и предупреди коварния Давутоглу, че ако още веднаж извърши подобен акт на неуважение към суверинитета и териториалната цялост на Ирак, без колебание ще бъде "закопчан и с чувал на главата ще бъде върнат там, откъдето е проникнал без право повече да стъпи на иракска земя." Само 2 седмици след този скандален инцидент наглите анадолци решиха да пробват отново търпението и достойнството на своя "нулев съсед" и с цялото си нахалство лидерът на парламентарно представената Партия на националистическото движение ( "Сивите вълци" ) ДЕВЛЕТ БАХЧЕЛИ поиска входна виза, за да участва в организираната от Тюркменския национален фронт вечеря "ифтар" и в празничната молитва "намаз" в същия гр. Киркук, където беше Давутоглу. Нещо повече, в изпратената нота турската страна настояваше да бъде осигурена сигурността на Бахчели и придружаващата го делегация. Без много обяснения, иракското МВнР отказа да издаде въпросната виза и така се подигра с великоимперското самочувствие и колониалната надменност на "стратегическия партньор". Веднага след инцидента с енергийния министър Танер Йълдъз иракския премиер заяви, че страната му е готова да разговаря за решаване на възникналите недоразумения и за възстановяване на духа на добросъседство, но само при условие, че Турция ще даде гаранции за ненамеса във вътрешните работи на Ирак и ще зачита интересите на законното правителство в Багдат съгласно установените норми на международното право. В противен случай, заявил Нури Ел - Малики, Ирак може да отговори със същите действия спрямо Турция, които няма да бъдат приятни за режима в Анкара. Задал директно въпроса, как би реагирала Турция, ако например бъдат официално поканени в Багдат лидера на кюрдската национална съпротива АБДУЛЛАХ ЙОДЖАЛАН или ръководителите на парламентарно представената, но непрекъсното преследвана прокюрдска Партия на мира и демокрацията. Като потвърждение на сериозните намерения на иракския премиер и че не блъфира се приема новината, изтекла веднага след изявлението му, за отправената покана до председателя на главната опозиционна Народнорепубликанска партия КЕМАЛ КЪЛЪЧДАРОГЛУ да посети Ирак като гост на правителството. Поканата била приета и посещението на турския партиен лидер е планирано за 25 декември т.г.