Прилики и разлики между съдбата на едно българско и едно турско училище
12.04.2013
Както Турция, така и България се намират в зона на повишена сеизмична активност,което предполага вземането на изключително строги мерки за превенция при строителството и подръжката на жилищните и административните сгради. Горчивият опит от последните години категорично показва, че всяко подценяване на установените строителни предписания при изпълнението на инженерните и архитектурните проекти и влагането на некачествени материали с цел постигане на „икономии“ се заплаща скъпо с цената на много жертви. След всяка престъпна небрежност в това отношение се повтарят познатите процедури за определяне на „вината и вземане на допълнителни мерки от компетентните държавни и общински власти за предотвратяване на повторно престъпно отношение към живота и здравето на населението в засегнатите или потенциално опасните райони“. Точно поради тези причини ТВ СКАТ и общинските съветници от ПП НФСБ в Бургас водят от много месеци битка с бездушието и престъпното нехайство на кмета Димитър НИКОЛОВ и неговите колеги от ГЕРБ преди да се случи непоправимото с общинското училище „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“. Последният репортаж за състоянието на пропуканата сграда, излъчен на 22 март т.г., трябва да накара компетентните органи, родителското тяло и служебния персонал на учебното заведение да предприемат незабавни действия, преди да бъде потвърдено старото и печално правило „след дъжд качулка“. Самоуспокоението и блаженното разчитане на късмета, че „точно пък на нас няма да се случи“, бяха опровергани тези дни от резултатите на най – новите изследвания и прогнози на проф. д – р ОСМАН БЕКТАШ – ръководител на катедрата по геофизика към Черноморския технически университет ( KTU ). След обстоен анализ на поведението на така нар.“СЕВЕРНО – АНАДОЛСКА РАЗЛОМНА ДЪГА“ през последните 50 години и на новите сателитни снимки на акваторията на Черно море ученият стига до извода, че „линията на съприкосновение и взаимен натиск между анадолската плоча и южната черноморска плоча не е единствения разлом, както се е считало досега. Има още един, успореден на черноморското крайбрежие и КОЙТО СЕ ПРОСТИРА НА ЗАПАД, КАТО ОПИРА ДО БРЕГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ“. Професорът припомня, че именно този разлом е причинил земетресението с магнитуд 6,8 по Рихтер през 1968г. с епицентър гр. БАРТЪН и е напомнил за себе си отново на 19 март т.г., когато бе регистриран трус със сила 4,5 северно от входа на Босфора в югозападната акватория на Черно море. Публикациите на проф. БЕКТАШ и неговата пресконференция от 3 април 2013г. са онагледени с няколко карти, чието разчитане е понятно само за експерти – геофизици и сеизмолози. Изводите и прогнозите са крайно обезпокоителни за сеизмичното състояние на южното българско крайбрежие и трябва най – после да накарат заспалите общински ръководители на ГЕРБ в Бургас да променят своите отговори за състоянието на пропуканото училище и да не чуваме повече дежурното „Вие от СКАТ лъжете и манипулирате общественото мнение“. Изложените факти като прилики ни отвеждат до едно друго училище, известно с името „Халит Нарин“ и с професионална специализация „туризъм и хотелиерство“. Намира се в гр.Ичмелер, околия Мармарис. Сградата, също като тази на бургаското училище, е с напукани стени вече осем години и те са маркирани по познатия ни от репортажите на СКАТ начин. Приликите продължават в отношението на компетентните турски органи, които все пак, за разлика от безгрижното поведение на българските им колеги в Бургас, са дали заключение, че постройката е опасна и може да се срути при земен трус над 4,7 по Рихтер. За района на Мармарис такава прогноза е напълно вероятна и точно това вдигна на бунт учители, родители и ученици. От този момент започват „разликите“ между двата случая. Организираните протести на местната общественост и на ръководството на „Халит Нарин“ предизвикали намесата на Областната дирекция по образованието и тя възложила на Факултета по строително инженерство към университета „Памуккале“ изготвянето на цялостна техническа оценка ( експертиза ). Преди да започне същинската работа, група вещи лица от Факултета начело с проф. д-р Хасан Каплан извършила обстоен оглед на цялата конструкция на опасната сграда. Били установени скандални нарушения при проектирането, строителството и подръжката на училището и според изготвения доклад, това е довело до сегашното състояние. Материалите били изпратени до всички заинтересовани институции и с голямо закъснение в училището били командировани инспектори от Министерството на образованието. Те установили от своя страна, че от момента на изготвянето на техническия доклад до тяхната проверка положението се е влошило още повече в резултат на многобройните „слаби“ трусове. Едва в края на м.г. Министерството на образованието проявило интерес към съдбата на техникума и заделило за първоначален ремонт и обезопасяване 870 хил. турски лири. Заслуга за този „успех“ след години мълчание имала околийската директорка на училищния инспекторат Зюлейха Алдоган, която получила достъп до местния ТВ канал „Мармарис“ и предупредила властите, вкл. и правителствената агенция за извънредните ситуации и природните бедствия, че те ще носят цялата отговорност при евентуално срутване, въпреки многобройните сигнали на местното гражданско общество и обоснованите прогнози на експертите. До момента обещаното „обезопасяване“ на сградата не е започнало и разгневените учители, родители и ученици готвят „стачка и граждански бойкот на учебния процес“, ако не бъдат взети спешни мерки за гарантиране на живота и здравето на курсистите.