17.05.2013

На 12 май т.г. новият Папа Франциск проведе на пл.“Свети Петър“ във Ватикана обредната церемония по канонизирането за светци на 800 италианци – католици, изклани от ордите на Гедик Ахмет паша при обсадата на крепостта Отранто през 1480г. Военната кампания срещу Неаполитанското кралство започва на 28 юли с.г. по заповед на султан Мехмед Фатих ( Завоевателя ). На 12 август са обезглавени 800 пленени защитници на обсадената крепост заедно със свещениците на местната катедрала, след като отказали да станат мюсюлмани. С най – масовото канонизиране за светци на толкова много жристиянски мъченици Папа Франциск постави своеобразен рекорд в историята на Римокатолическата църква и изпълни във възможно най – краткия срок декрета на своя предшественик Папа Бенедикт 16, оповестен в деня на неговото оттегляне от Светия престол на 11.02.2013г. Турските коментатори с чувство на нескрито задоволство отбелязват, че по време на своето слово пред десетките хиляди присъстващи на площада Папа Франциск „бил умерен и сдържан и не е използвал повода за нападки срещу Османската империя и съвременна Турция“. Авторите на тези публикации в турските медии са имали основание да очакват от Папата „неприятни за турската нация спомени от нейната история“, след като само броени дни преди церемонията на пл.“Свети Петър“ в Турция реагираха остро на обвиненията за извършен геноцид над християните и сравняването на младотурците и на Мустафа Кемал с германските нацисти и с Хитлер, съдържащи се в преработеното издание на книгата „В небесния рай и на Земята“, автори на която са Хорхе Марио Берголио ( Папа Франциск ) и Абрахам Скорка ( информация на ТВ СКАТ от 08.05.2013г., озаглавена „Австралия и Папа Франциск обвиниха Турция за тежки престъпления срещу човечеството“ ). Все пак турските медии не пропуснаха да цитират думите на Папа Франциск за тежката участ на новите християнски мъченици по целия свят и неговия призив към тях „да отговорят на насилието с добри дела и отправената към Господ бог молитва да ги дари със смелост и вяра.“ Налага се мнението, че Папа Франциск е имал предвид тежката участ, сполетяла християнските общности през последните 2 години в страни като Либия, Египет и особено в Сирия, където ислямските терористи въвеждат масово в така нар.“освободени територии“ шериатските съдилища и по силата на техните „присъди“ ежедневно се извършват групови екзекуции. Според Анжело Амато – Кардинал на областта Пуглиа, в която се намира гр. Отранто, „подвигът на 800 – те защитници на крепостта, които са предпочели смъртта пред избора да сменят своята италианска и християнска идентичност, е достатъчно основание да бъдат обявени за мъченици и канонизирани за светци, така, както е записано в декрета на Папа Бенедикт 16.“ На канонизацията във Ватикана присъствали хиляди колумбийци и мексиканци, пристигнали специално да станат свидетели на обявяването за светци за първи път на своите сънародници колумбийката Лаура Ди Санто Катерина Да Сиена Монтоя и мексиканката Мария Гуадалупе Гарсия Савала заради своите заслуги към разпространението на католицизма в Латинска Америка и за посвещаването си на благотворителна работа в полза на бедните и болните. Днес е 17 май – ден, обявен за почитане на паметта на канонизираните от покойния Патриарх Максим за светци избити българи – християни през Априлското въстание ( Баташките мъченици и Новоселските мъченици ). Датата 17 май е също така и повод да се замислим дали не е вече крайно време да бъдат опростени и „демократизирани“ в добрия смисъл принципите и условията, които определят работата на Богослужебната комисия към Светия синод при вземане на решения за канонизация. На дневен ред стои предложението на обществеността в гр. Калофер църквата да канонизира за светци Ботев и Левски – инициатива, която досега постоянно е била проваляна заради сложната процедура и липсата на съгласуваност и единно мнение между тези, от които зависи крайното решение. Последният пример с колективната канонизация във Ватикана трябва да бъде добре проучен и да бъдат направени съответните корекции в правовия акт на върховната църковна власт, без да се прави разлика между основанията за канонизация на светии в православието и католицизма и това ще бъде само от полза за нашата история и възпитанието на нацията.