22.05.2013

Под това заглавие повечето турски медии съобщават за посещението в Одрин на Вицепрезидента на България Маргарита Попова. На турската общественост се внушава, че ВИП гостенката е отделила цял ден от своята натоварена програма едва ли не само и само да се наслади на призива „езан“, изпълнен от мюезина на джамията „Селимие“ Хюсеин Йозпънар. Според други турски източници така се казвал не мюезина, а имама на „историческата джамия“, обявена преди 2 години за архитектурно – исторически паметник на ЮНЕСКО благодарение на личния принос на Генералния директор Ирина Бокова. Преди да влезе в джамията, тя се забулила със забрадка и дълго в захлас се наслаждавала на красотата на това „архитектурно чудо“, създадено от Мимар Синан. Придружавана от българския Генерален консул в Одрин и от многобройна свита, Маргарита Попова с интерес изслушала обясненията на мюезина (имама ) за историята и значението на молитвения храм. „Захаросаното“ описание на обстановката в джамията при визитата на Вицепрезидента Попова беше „вгорчено“ от някои „протоколни неуредици“, описани в публикацията на сайта „Едирне хаберджи“. Според изнесените факти, неприятно впечатление направила липсата на каквато и да е предварителна подготовка преди посещението на българската група. Маргарита Попова не била посрещната от длъжностните лица на джамията и се наложило българският Генерален консул Любомир Попов да изпълнява ролята на „екскурзовод“. С голямо закъснение най – после се появил мюезина ( имама ) Хюсеин Йозпънар. Той обаче не бил облечен „както трябва“ и бил принуден, след острите забележки на турските журналисти, да напусне гостите и да се приведе в приличен вид, съотвестващ на духовния му ранг. Пследвала нова изненада – домакинът на българския Вицепрезидент не само че не знаел никакви „чужди“ езици, но имал и сериозни „празноти“ в познанията си за архитектурните и историческите особености на чудото на ЮНЕСКО. На излизане от джамията Попова споделила, че е дошла в Одрин заради празника на църквата „Свети Константин и Елена“. Тя определила като „дом на Аллах“ както църквата, така и джамията, в които и мюсюлмани, и християни се молят за едно и също, независимо от расовия и етническия им корен. „В България има много джамии и всеки мюсюлманин, който идва в страната ни, може свободно да влезе в която и да е джамия и да се помоли.Сйщото се отнася и до църквите. От тази гледна точка няма никаква разлика. Нека хората да практикуват своята религия и да се молят.“, така турските медии представят в резюме изказването на Маргарита Попова. И докато турските медии извеждат на първо място като водеща новина забрадката и присъствието на Вицепрезидента в джамията и между другото споменават за църковната служба в храма „Свети Константин и Елена“, водена от Истанбулския свещеник Ангел Велков, то турската редакция на БНР по понятни за нас „причини“ цензурира втората ( джамийската ) част от посещението на Попова, както се вижда от публикуваната на 21 май в 15,12 ч. на сайта на БНР информация на турски език. Отговор на въпроса защо службата в църквата е била „поверена“ на изпратения от Истанбул Ангел Велков може да се търси в скандала, предизвикан през м.г. от Валията на Одрин. Тогава ТВ СКАТ първа реагира със свой репортаж за начина, по който беше позорно изгонен българския свещеник в Одрин Александър Чакърък с думите : „Този няма място тук. Нима в България разрешават на мюсюлманските духовници да присъстват на официални тържества ?”. За сведение на самозабравилия се Одрински чиновник съобщаваме, че на всички протоколни мероприятия у нас, да не говорим за тези на протурската партия ДПС, винаги се открояват на видно място имами и ходжи от различен „калибър“, включително и „гости“ от Турция. Последният пример беше вчера при откриването на първата сесия на новото Народно събрание. Маргарита Попова едва ли е чувала за позорния инцидент с нашия свещеник, така, както се правят, че не знаят нищо, и авторите на така нар. „Годишен доклад на Държавния департамент за религиозните права в света“, където задължително трябваше да бъде включен случая като ярко доказателство срещу констатациите за уж„напредъка на Анкара и толерантността на официалните власти спрямо несунитските и християнските общности в страната“.