27.08.2013

На 7 септември т.г. в Буенос Айрес трябва да се проведе 125 редовна годишна сесия на Международния Олимпийски Комитет ( МОК ), на която делегатите ще решат окончателно коя от трите кандидатури ( Токио, Мадрид и Истанбул ) ще получи правото да бъде домакин на лятната Олимпиада през 2020г. За Турция избирането на Истанбул отдавна е обявено за национална кауза, приоритет в политиката не само в областта на спорта и трябва да бъде оценено като признание за превръщането на страната в глобален фактор, с който вече се съобразяват и най – развитите страни в света. В ход е пусната цялата държавна машина с всички нейни възможности – от явната публична дипломация и задкулисните контакти с обещания подкрепата за Истанбул да бъде „възнаградена по достойнство когато му дойде времето” и се стигне до добре усвоените от Анкара прийоми за упражняване на рекет, шантаж и даване на подкупи, независимо от цената и възможните последствия. Цялата схема е построена върху „съотношението на силите” в МОК и тяхното териториално разпределение и произтичащите от това възможности за „индивидуален подход” на Турция чрез използване на стари и нови противоречия и заиграване с едни делегати за сметка на други. Съвсем не случайно „олимпийската аритметика” започва с изброяването на представителството на отделните континенти както следва : 45 делегати от Европа, 11 - от Африка, 13 – от Латинска Америка, 24 – от Азия, 6 – от Австралия и 5 – от Северна Америка, общо 104 делегати. Което съвсем не означава, че Токио ще разчита изцяло на подкрепата на квотата от Азия, като в същото време Мадрид се надява да получи гласовете на испаноговорящите делегати от Латинска Америка, което също не е гарантирано. Турция започна директната атака с едно непознато в историята на международните отношения и дипломатическата етика действие, което освен като проява на наглост, нахалство, неоосмански диктат и липса на елементарна политическа култура не може да бъде определено по друг начин. На 2 май т.г. в Турция пристигна японска правителствена делегация начело с премиера ШИНЦО АБЕ. След разговорите турският премиер Реджеп Ердоган и неговият гост дадоха съвместна пресконференция. Всичко протичаше нормално съгласно установената практика до момента, когато диктаторът ЕРДОГАН с великоимперско самочувствие и анадолска наглост „сподели” някои моменти от срещата му с АБЕ. Изумените журналисти и членовете на японската делегация бяха „информирани” от Ердоган, че бил предложил „СДЕЛКА” на своя колега. Ердоган директно поискал след завръщането си ШИНЦО АБЕ да разговаря с кмета на ТОКИО и да го накара да изпълни ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА АНКАРА за ДОБРОВОЛЕН ОТКАЗ НА ТОКИО ОТ КАНДИДАТУРАТА ЗА ДОМАКИНСТВО НА ОЛИМПИАДАТА И СЪЩО ТАКА ДОБРОВОЛНО ДА ПРЕОТСТЪПИ ТОВА ПРАВО НА ИСТАНБУЛ. Ердоган обосновал своето искане с аргумента, че и без това вече веднаж Токио бил Олимпийска столица и сега било ред на Истанбул да стане център на света през 2020г. Нещо повече, за да подсили натиска, Ердоган коварно напомнил на Шинцо Абе, че Турция е направила голям жест, като подписала договора за възлагане на строителството и окомплектоването на втората турска АЕЦ в гр. СИНОП на японската фирма МИЦУБИШИ и сега очаква Япония също да отговори на този жест. Япония не трябвало да забравя, че това е първата голяма поръчка след аварията в АЕЦ ФУКУШИМА и произтичащите от нея тежки финансови загуби и накърнения авторитет на японските ядрени технологии. За да бъде още по – убедителен, че залога е много висок и Турция няма да подмине току – така японската „саможертва”, коварният неоосманец намекнал, че „Турция е готова да обмисли възможността за участие на Япония в търга за възлагане на проекта за изграждане на ново международно летище в Истанбул”. Напълно неподготвеният за този „обрат” японски премиер все пак успял да каже „НЕ” на подлата оферта с типичната за японците усмивка и добронамерена любезност. „Ние, както и вие, искаме да дадем възможност на нашия народ да се наслади на духа, идеалите и красотата на летните олимпийски игри. Ако Истанбул спечели надпреварата и бъде избран, аз ще бъда първият, който ще поздрави Турция за постигнатия успех. Искрено вярвам, че и моят колега ще направи същото, ако Токио бъде избран за домакин на Олимпиадата.” За изключителното значение, което Турция отдава на предстоящото гласуване говори факта, че след участието си в планираната за 5 и 6 септември среща в Санкт Петербург на страните от Г – 20, Реджеп Ердоган ще замине за столицата на Аржентина, където се очаква преди това да пристигне друга делегация от Турция начело с кмета на Истанбул КАДИР ТОПБАШ. В Буенос Айрес Ердоган ще произнесе слово, което, според очакванията на турските наблюдатели и експерти, трябвало да „обърне везните” в полза на Истанбул. По този повод започват и първите прогнози за съдържанието на посланието и поведението на Ердоган в МОК. Акцентира се върху прецеденти, които били решаващи за крайния избор, като напр. „СЪЛЗИТЕ НА БИВШИЯ БРАЗИЛСКИ ПРЕЗИДЕНТ ЛУЛА ДА СИЛВА”, които донесли на Бразилия домакинството за следващата Олимпиада през 2016г., или участието на бившия английски премиер Тони Блеър в заседанието на МОК през 2005г., благодарение на което Лондон бе удостоен с честта да организира последните летни олимпийски игри през м.г. Очевидно Ердоган спазва препоръките на своите съветници и усилено репетира позите си за пред членовете на МОК , с надеждата да ги трогне и да спечели тяхното предпочитание. В този смисъл следва да приемем защо напоследък диктаторът РОНИ ГОРЧИВИ СЪЛЗИ ПО ВСИЧКИ ТЕЛЕВИЗИИ, уж за съдбата на „братята – мюсюлмани” в Египет или за „избитите с химическо оръжие демократи в Сирия”. Турските коментатори още не са се сетили, че Аржентина е „черен спомен” за Ердоган и неговата фамилия, която той разходи да види „бял свят” при първото си Южноамериканско турне през м.май 2010г. Тогава Падишахът жестоко обиди националното достойнство на Аржентина и се подигра с една жена – КРИСТИНА ДЕ КИРХНЕР, ПРЕЗИДЕНТ на страната. Ердоган се направи на „засегнат” от едно решение на Общината на Буенос Айрес и анулира в последния момент дълго подготвяната визита. Така че фаталистите в Турция биха могли да прибавят още една причина за нарастващия песимизъм относно шансовете на Истанбул. Тон даде самият „антиевропейски министър” ЕГЕМЕН БАЪШ, или „смешника”, както го наричат някои негови „почитатели” в Турция. Освен с размазаните по елегантните си костюми и по лицето яйца, с които го замерват „невъзпитаните анархисти”, Баъш е известен с напъните си да изглежда „мъжествен” и да привлича вниманието на своите „обожателки”, сред които се откроява нашата КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА с нейната кокетно – закачлива усмивка в компанията на „смешкото”. ( справка: участието й през м.г., заедно с Баъш, в тържеството при полагане основите на нов Център за приемане и разпределение на сирийски бежанци в Газиантеп ). Така можем да си обясним защо Баъш избра да оповести своето „откритие” и да презастрахова предварително Турция за наближаващия провал с кандидатурата на Истанбул мястото, наречено САНДЖАКТЕПЕ, където се провеждат традиционните „мазни борби”. Почетният гост поздрави пехливаните и стотиците зяпачи от името на БАШПЕХЛИВАНИНА РЕДЖЕП ЕРДОГАН и започна да обяснява как „враговете” на Турция пречели на нейния път към „развитата демокрация”. Така ораторът стигна да събитията в парка „Гези” през м. юни и обяви на всеослушание, че „ако Истанбул не получи виза от МОК за лятната Олимпиада, виновници ще бъдат „вандалите от протестите” и подкрепящите ги политици от опозицията. Те били написали и изпратили където трябва 2 клеветнически писма, благодарение на които Истанбул, въпреки всички свои достойнства и огромен потенциал, бил „злепоставен” и нищо чудно да бъде елиминиран от надпреварата с Токио и Мадрид. След забележителното си слово Баъш се нареди в строя на мускулестите мъже с надеждата и той да „прихване” мъничко от тяхната мъжественост и да бъде „отъждествен” като един от тях пред обективите на камерите и новинарските коментари за заснените кадри. Последваха хапливи закачки по негов адрес от много медии и общественици, а известното хумористично списание „ГЪРГЪР” отговори на „смешника” с колаж на олимпийска тематика на корицата.( на снимката ). В петте олимпийски кръга са вписани портретите на убитите от полицията по заповед на БАШПЕХЛИВАНИНА петима турски граждани, които са истинските виновници Ердоган да изпада във все по – нарастваща изолация и да изпитва нервна депресия, с която някои психолози обясняват неадекватното му поведение и проливането на сълзи като отдушник на вътрешното напрежение и чувството на несигурност и страх от близкото бъдеще.