01.10.2013

Вчера, след продължителна пропагандна подготовка, премиерът на Турция Ердоган обяви съдържанието на така нар. „пакет от 21 мерки” за по – нататъшното демократизиране на страната. Още от пръв поглед става ясно, че изпадналият в международна изолация и ненавиждан от половината население диктатор с присъщото му двуличие и анадолско коварство прави последен опит да заблуди турското и световното обществено мнение. На Ердоган предстоят важни битки за оцеляване : като се започне от очаквания с тревога годишен доклад на ЕК за „напредъка на Турция” и се стигне до предстоящите местни и президентски избори. Дори неговият най – верен съратник в дните на тежки изпитания преди 15 години Абдуллах ГЮЛ, сега Президент, все по – често се „разграничава” от поведението на самовлюбения диктатор и на неговите опити да замени легитимните държавни институции със семейната клика, чието присъствие при вземането на някои важни решения за управлението се забелязва и с невъоръжено око. „Избутването напред” на съпругата ЕМИНЕ, на сина БИЛЯЛ ( станал едър корабособственик само благодарение на влиянието на баща си ) и на крайно оспорваната заради интелектуалните си възможности дъщеря СУМЕЙЕ предизвиква иронични подигравки и възмущението на мислещите медии и общественици.Впечатляващите прояви на „семейственост” при управлението на диктатора стреснаха дори президента Гюл и „първата дама” Хайрюниса и взаимната женска завист прерасна отдавна в „студен мир”, който не се изражда в открит публичен конфликт само заради спазваното все още благоприличие и политическо възпитание. Що се отнася до пакета за „демократизация”, повечето турски анализатори и партийни централи иронично припомнят мъдростта за „планината, която се напънала и родила мишка” с добавката, че още не е ясно дали мишката не е мъртвородена поради предизвикан изкуствено политически аборт. Пакетът съдържа само обещания и добри намерения, чиято практическа реализация е свързана с предстоящи и нерегламентирани във времето законодателни промени, вкл. и в текстовете на новата Конституция, приемането на които в Меджлиса върви трудно и чувствително изостава от изработения график за работа. Попарени бяха очакванията на 15 милионната религиозна общност на алевиите, че най – после техните искания за прекратяване на принудителната асимилация ще получат някакъв отговор. Най – остра беше реакцията на кюрдите от парламентарно представената Партия на мира и демокрацията и на кюрдските общини, които са под силното влияние на ПКК и на легендарния лидер на кюрдската национална съпротива АБДУЛЛАХ ЙОДЖАЛАН. Само броени часове след речта на Ердоган десетки хиляди кюрди заляха улиците и площадите на Диярбакър, Ван и Хаккяри с лозунги за възстановяване на историческото име КЮРДИСТАН на окупирания от турската държава Югоизточен Анадол, за повсеместно налагане на преподаването на кюрдски език в системата на националното образование в КЮРДИСТАН и за освобождаване от затвора на Йоджалан и признаване на неговите политически права. От САЩ официално беше изразено „силно разочарование” заради отказа на Ердоган да внесе яснота за бъдещето на Духовната семинария към Вселенската патриаршия. Националистическите и кемалистките партийни и обществени среди са силно засегнати от решението да бъде премахната ежедневната клетва на учениците. Най – сериозна тревога както в Турция, така и в чужбина предизвиква може би най – конкретното и изпълнимо обещание за ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВУВАЛИ ДОСЕГА ЗАБРАНИ И ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА НОСЕНЕ НА ИСЛЯМСКО ОБЛЕКЛО В ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ УЧРЕЖДЕНИЯ, като изключение ( засега ) правят армията, прокуратурата и съда, но „забрадките” вече се узаконяват при адвокатите, в училищата, ВУЗ и като най – решителен, наистина „революционен”, се приема пробива в МЕДЖЛИСА с облеклото на жените – депутати. За всички е ясно, че бързането с обявяването на така нар.”пакет” е пряко свързано с датата 16 октомври, когато ЕК ще обнародва годишния доклад за „напредъка” на Турция в преговорите за членство. Анкара е наясно със съдържанието на „черновата” на доклада и сега е мобилизирала всичките си пропагандни, политически и дипломатически лостове ( и не само тях ) за оказване на натиск и поредното подвеждане на европейските чиновнеце в Брюксел за „положителна промяна” в подхода и загърбване на „историческите предубеждения” при оценката за положението в страната. Турското правителство дори си позволи нахалството до поиска ( не да помоли ) публикуването на доклада да бъде отложено с 1 седмица под предлог, че на 15 октомври започвал Курбан байрама. Така Анкара се надяваше да спечели време за промяна на началния вариант на документа и да си осигури възможност за ответна реакция срещу неизбежните остри критики заради липсата на очаквания „напредък”. В предстоящия 15 дневен „инкубационен” период протестиращите могат да бъдат по – спокойни, защото има циркулярно нареждане до Валийствата и Областните дирекции на полицията да бъдат „предпазливи и внимателни”, да избягват по възможност „силовите намеси”, за да не пострада в този критичен момент авторитета на диктатурата. Целият текст на проекто – доклада на ЕК е белязан с кошмара на продължаващото жестоко полицейско насилие от пролетта досега. В раздела „ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА И ИЗВОДИ” на доклада с общ обем 30 стр. се акцентира върху посещението в Истанбул по време на юнските безредици на Комисаря по разширяването ЩЕФАН ФЮЛЕ и се прави извода, че „турското правителство и подчинените му полицейски органи са приложили необяснима и нереципрочна сила и жестокост срещу правото за събиране и протестиране. Турското правителство е отговорно за убитите демонстранти и за масовите и напълно произволни арести.” В текста са цитирани случаите на скриване или изопачаване на обективната информация за събитията от онези медии, които са под контрола и зависимостта на управляващите. Като „изненада” и прецедент турските коментатори отбелязват пасажа, в който се подчертава конструктивната позиция и сдържаното отношение на президента ГЮЛ спрямо участниците в протестите и тяхната характеристика като „обществено ангажирани природозащитници”. Специално място в този раздел е посветено на „свободата на словото и мисълта” и се правят известните констатации за преследването на интелектуалците в Турция, наричана „най-големия журналистически затвор в света”. Доклада стига до заключението, че „има рязко забавяне в хода на договорените с ЕС реформи” и това е една от причините за замразяване на процеса на отваряне на нови преговорни глави през последните 3 години. За съдебните процеси срещу армията, известни като „ЕРГЕНЕКОН” и „БАЛЬОЗ”, доклада „препоръчва” да се спазват „европейските стандарти”, една закъсняла „препоръка”, след като присъдите са вече факт, и то благодарение на същите „стандарти”, с които НАТО, САЩ и ЕС поощряваха ислямистите на Ердоган да смажат светското начало на Кемалистката Република. ЕК за кой ли пореден път „предупреждава” Анкара, че няма да има напредък в преговорите, докато турското правителство не започне да изпълнява своите ангажименти съгласно решението на Европейския Съвет от 2006г. за признаване на Кипър като най – важна крачка за мирно решаване на Кипърската криза. Анкара трябва да прекрати деструктивното си поведение спрямо участието на Кипър в някои международни организации, трябва да приеме предложенията на Кипър за статута на окупирания през 1974г. гр. Мараш ( Вароша ). ЕК призовава Турция да се „съобразява” с международното морско право при действията си в отговор на „проучванията за природен газ на Кипър” в неговата „свободна икономическа зона”. Какво ще бъде поведението на Анкара като реакция на очаквания „обиден” за правителството доклад става ясно от едно изказване на така нар.”европейски министър” ЕГЕМЕН БАЪШ, известен в страната си като „шегаджия” или „смешко” заради напъните да изглежда по – мъжествен като се снима с „мазните пехливани”. Като прави намек за „интересната реакция на Анкара на доклада от 2012г.”, когато депутатът и председател на Конституционната комисия БУРХАН КУЗУ хвърли демонстративно копие от доклада в кошче за боклук по време на телевизионно предаване, БАЪШ отсега предупреждава Брюксел, че може да последват още по – интересни „изненади”, ако докладът остане в сегашния си вид. Това „култово” предупреждение бе направено по време на среща на Работната група по разширяването към Европейския съвет ( COELA ), проведена в гр. ВИЛНЮС на 11 и 12 септември т.г. Нещо повече, самозабравилият се „мъжкар” се оплака, че исканията на неговото правителство за промяна на датата за публикуване на доклада за Турция не са били приети и настоя представителите на другите страни – кандидати да съдействат на Турция за отлагане на нейния доклад, както и на техните доклади предвид съвпадането по време с големия мюсюлмански празник, което засяга и част от народите на тези страни.