17.10.2013

През м.ноември т.г. в София се очаква да пристигне новоназначения турски посланик СЮЛЕЙМАН ГЬОКЧЕ, който ще смени досегашния ИСМАИЛ АРАМАЗ. Сюлейман Гьокче ще освободи поста „НАЧАЛНИК НА УПРАВЛЕНИЕТО ЗА АДМИНИСТРАТИВНИ И ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ”, който заемаше досега в турското МВнР от 24.01.2012г..Този период от професионалната кариера на посланика ще се запомни с отговора, който беше длъжен да даде от името на Външния министър Давутоглу след писмено запитване на депутата МАХМУТ ТАНАЛ от опозиционната Народнорепубликанска партия.относно разходите и начина на стопанисване на наетата под наем резиденция на Външно министерство. Преди да бъде назначен на тази длъжност с решение 2012/29 от 24.01.2012г., Сюлейман Гьокче беше на дипломатическа работа като „съветник” ( втори по ранг служител след посланика ) в турското посолство в САЩ в продължение на 4 години. При пристигането му в Турция през лятото на 2011г. имаше предположения, че президентът АБДУЛЛАХ ГЮЛ ще го вземе при себе си като Началник на президентската канцелария. За всеобща изненада на този пост беше сложен младия и с по – нисък дипломатически ранг КОРАЙ ЕРТАШ – колега на Гьокче и негов „подчинен” в същото посолство ( на снимката двамата заедно с Елизабет Шелтън – бивш Генерален консул на САЩ в гр. Адана и кадрови служител на ЦРУ ). Мисията на Сюлейман Гьокче във Вашингтон беше предопределена от късмета му да „попадне” във внимателно подготвения през 2007г. списък на турски дипломати, номинирани да преминат „специална” подготовка по така нар.”АРМЕНСКИ ВЪПРОС”.Изпълнението на „проекта” беше възложено на Първия зам.-министър ва външните работи ЕРТУГРУЛ АПАКАН, който организира провеждането на курс за изучаване на Армения, история на турско – арменските отношения, международната подкрепа на арменската кауза за признаване на геноцида през 1915г., създаване на турско лоби за противодействие в чужбина на така нар.”арменски претенции”, изучаване на арменски език и арменската азбука и др. Завършилите курса бяха разпределени за работа в страни, където има силна арменска диаспора и където бяха длъжни да „усъвършенстват” експертната си подготовка чрез създаване на контакти и „проникване” както в арменската общност, така и в местните среди, които имат по някакъв начин отношение към „болезнената” за Турция тема. Мандатът на Гьокче като съветник в турското посолство съвпадна с критичната за Анкара 2010 г., когато през м. април в Анкара за „консултации” беше извикан посланика НАМЪК ТАН в отговор на предприетата в Конгреса инициатива за гласуване на резолюция за арменския геноцид. В изпълнение на поставената му задача съветникът Гьокче създаде тесни връзки с протурското лоби, представлявано от организациите AFOT ( Американски приятели на Турция ) и АТАА ( Асамблея на турско – американските асоциации ) и „насочваше” тяхното влияние върху конгресмените и сенаторите в „положителна” за турската кауза насока. Съветникът Гьокче следеше внимателно проявите на арменската общност и лично присъстваше на различните форуми, посветени на турско – арменските отношения и международното признаване на арменския геноцид. Специално внимание беше отделено на „подривната” дейност в САЩ на турския професор ТАНЕР АКЧАМ. Така напр. през м.януари 2008г. се получи първия „сблъсък” между двамата, когато гост – лекторът в университета в Минесота проф. Акчам организира конференция в Националния пресцентър във Вашингтон, посветена на турските престъпления срещу арменците, християните и кюрдите в Османската империя и по време на Кемалистката революция. В отговор на отправените срещу Турция „клевети” Сюлейман Гьокче контрира с тезата, че „Армения продължава да отхвърля подадената от Турция ръка за мирен диалог и счита Турция за реална опасност, което е залегнало в приетия от правителството в Ереван документ за политическите стратегии по въпроса за националната сигурност. Всички опити на Анкара за провеждане на „открит диалог” и за създаване на смесена „комисия от историци” останали без отговор и това е главната причина за днешното състояние на отношенията между двете съседни държави.” Съветникът Гьокче преживя трудни моменти при посещението на Ердоган в Ню – Йорк през м.септември 2009г. по повод годишната сесия на Общото събрание на ООН. Тогава възникна конфликт пред входа на хотел „Шератън” между охранителите на Ердоган и тези на президента Барак Обама при неговото излизане от сградата. Наложи се говорителят на Белия дом Майк Хамър да излезе с официален коментар за инцидента, а Сюлейман Гьокче получи остри критики както от турска, така и от американска страна ( например вестник „Вашингтон таймс” ) за лошото изпълнение на предварително съгласуваната програма, за която той пряко отговаряше. Името на Гьокче ще остане завинаги „белязано” с попадането му в така нар. „СПИСЪК ОТ 112 ДИПЛОМАТИ” на МВнР, който Зам.- министърът на външните работи НАДЖИ КОРУ беше принуден да изпрати с гриф „GIZLI” ( СЕКРЕТНО ) на прокурорите по делото ”БАЛЬОЗ” в отговор на тяхното искане за разследване на връзките на обвиняемите за подготовка на преврат действащи и запасни генерали със служители на МВнР. При обиск в офиса на запасния генерал ШЕНЕР ЕРУЙГУР – бивш комндващ на жандармерията, беше открит и конфискуван за „изследване” дигитален диск „DISISLERI 1.xis”, в който бяха заложени данни от „проучването” на турски дипломати и оценки за тяхната „пригодност” за сътрудничество със „заговорниците”. ТВ СКАТ разполага с част от информацията на дигиталния носител, която касае имената на 75 служители от общо 112. Под номер 7 фигурира SULEYMAN GOKCE ( СЮЛЕЙМАН ГЬОКЧЕ ) със следната характеристика : НА РАБОТА В ПОСОЛСТВОТО ВЪВ ВАШИНГТОН. НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН И ДА ПОМАГА. ТРУДНО ДОСТЪПЕН ЗА КОНТАКТ”. Тези „квалификации” доказват предаността на Гьокче към ислямистите и откриха пътя за бързото му кариерно издигане. Според списъка, военните „заговорници” са много доволни от работата си с МИТХАТ РЕНДЕ – посланик в Доха, бивш служител на турското посолство в България в началото на 90 – те години на м.в. Друго познато име, което доби световна известност като ръководител на Международната организация за забрана на химическите оръжия със седалище в Холандия и получената Нобелова награда за мир, е сложено в списъка под номер 2 : АХМЕТ ЮЗЮМДЖЮ – месторабота : Постоянен представител на Турция в офиса на ООН в Женева. Има установена връзка. Перспективен. Може да се разчита на неговата лоялност и трябва да му помагаме за неговото развитие. Чрез него може да се установи контакт и с други лица.” Под номер 12 в списъка е заложен АЙДЪН АДНАН СЕЗГИН, който също като Гьокче е специално подготвен за работа срещу „арменските клевети за геноцида”. В кратката справка за него се посочва, че „ преди да бъде изпратен на работа в посолството в Париж, е бил служител на отдела за противодействие на арменските претенции за така нар. „геноцид”. Завърнал се от Париж и постъпил на работа в Генерална дирекция „РАЗУЗНАВАНЕ И АНАЛИЗИ”. Връзката ни с него трябва да продължи. Може да бъде продуктивен.” През 2010г. същият АЙДЪН СЕЗГИН беше изпратен в Москва като ПОСЛАНИК и така беше спазена традицията „експерти” като него и Сюлейман Гьокче да работят на предния фронт в битката срещу Армения. Сюлейман Гьокче сключи брак със своята колежка от турското представителство в Женева ЕЛА ГЬОРКЕМ по времето, когато беше съветнис в посолството в САЩ. Преди да пристигне в София и в рамките на своята подготовка за работа, Сюлейман Гьокче беше „поканен” на работен обяд в Истанбул, организиран от Турско – Българския съвет към Комитета за външноикономически връзки ( DEIK ) на Турция. На срещата бъдещия посланик получи информация „от кухнята” за положението в България, която му беше поднесена от стария и верен „приятел” на турското посолство ЗЕКИ БАЙРАМ – президент на Турско – Българската търговска и промишлена палата.