13.11.2013

На 10.11.2013г. светските републиканци в Турция отбелязаха 75 – та годишнина от кончината на МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК в условията на повсеместна ислямска диктатура и натиск за ликвидиране на всички символи и спомени, свързани с живота и реформите на създателя на модерна Турцияа. Измислени и благовидни „причини” дават поводи за събаряне на бюстове на Ататюрк в училища и пред обществени сгради. Издаден беше преди дни УКАЗ за изменение на закона за държавните ордени и отличия, като бяха премахнати инкрустираните в тях надписи „ТЮРКИЕ ДЖУМХУРИЕТИ” ( РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ) и лика на АТАТЮРК. Променена беше досега използваната форма за изготвяне на покани от името на Държавния глава, който вече не е ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ и това „нововъведение” беше приложено за първи път от Президента Абдуллах ГЮЛ при организирането на приема в двореца „Чанкая” на 29 октомври по повод националния празник ( Деня на Кемалистката Република ). В много градове на страната се стигна до безредици по време на церемониите за отбелязване както на деня на Републиката, така и на годишнината от смъртта на Ататюрк. И докато в Турция тече процеса на ислямизация, налаган от диктатурата на Ердоган и Давутоглу, срещу която се надигна дори Вицепремиера БЮЛЕНТ АРЪНЧ и тази закъсняла „смелост” вероятно ще доведе до неговото отстраняване, същата хунта коварно „яхна” делото на Ататюрк като мощно средство за проникване и налагане на турското влияние в районите с така нар. „сънародници и едноверци”. Най – пресния пример в това отношение представлява реанимираната и добре позната у нас инициатива под името „ВЛАК НА МИРА И ПРИЯТЕЛСТВОТО”. Този влак трябваше да закара многобройна турска дружина, начело с Министъра на здравеопазването и самият той изселник от ЗАПАДНА ТРАКИЯ МЕХМЕТ МЮЕЗИНОГЛУ в СОЛУН, където се намира къщата – музей на Ататюрк. Според предварителната програма, изготвена от местните слуги на турската експанзия в лицето на така нар.”Дружество на западнотракийските турци”, бе предвидено делегацията да пристигне в Солун някъде около 07 часа сутринта на 10 ноември, за да може ритуала да започне в родната къща на Ататюрк точно в 09 : 05 ч. – времето на неговата смърт. Влакът потегли на 9 ноември, събота, в 17,00ч.от ж.п. гарата „ЪСПАРТАКУЛЕ” в Истанбул след проведеното тържествено изпращане. Никой от членовете на делегацията не можеше и да предположи какви „изпитания” са им подготвили гръцките съседи, въпреки наличието на недвусмислени „предупреждения” в гръцкия печат, според които „ЗАВОЕВАТЕЛНАТА ТУРСКА ОРДА Е НЕЖЕЛАНА”. С цялото си нахалство в един от двата „турски вагона” до Министъра се настани кмета на община ОСМАНГАЗИ в Бурса МУСТАФА ДЮНДАР ( на снимката ), много добре известен и в БЪЛГАРИЯ с агресивното си великоимперско поведение и задачите, които изпълнява съвместно с Главното мюфтийство и ДПС за турцизацията и ислямизацията на нашата страна. ТВ СКАТ е в течение на трайните контакти на бившия депутат от Ислямистката партия с мафиота ХРИСТО БИСЕРОВ. През м. януари 2012 г. безследно „изчезналият” вече втора седмица БИСЕРОВ събра една „делегация” от верни депесари с общи БИЗНЕС ИНТЕРЕСИ и ги отведе на „делова среща” при кмета ДЮНДАР. В делегацията бяха включени другия „активен бизнесмен” на ДПС РАМАДАН АТАЛАЙ и кметовете на Самуил, Исперих, Кубрат, Завет и Цар Калоян. След местните избори през 2011 г. друга „представителна делегация” на ДПС, но този път от Родопите, начело с Областния председател в Кърджали и кмет на Джебел БАХРИ ЙОМЕР, също отиде на крака при ДЮНДАР, за да даде отчет за постигнатите резултати и да изрази пред Господаря „чувствата на признателност и благодарност на сънародниците” за получената от Бурса „помощ”. В делегацията заслужено заеха полагащото им се място кметовете на Рудозем РУМЕН ПЕХЛИВАНОВ и на Мадан ФАХРИ МОЛЛА ХЮСЕИН. Същият ДЮНДАР през нощта на 30 срещу 31 август т.г. пристигна с лека кола на гръцкия ГКПП „ИПСАЛА” с намерение да „посети братята – мюсюлмани”, но беше ПОЗОРНО ВЪРНАТ ОБРАТНО” с обяснението, че „ИМА ЗАБРАНА ЗА ВЛИЗАНЕ В ГЪРЦИЯ”. Неговото присъствие във влака без съмнение е една от причините за реакцията на гръцките власти в отговор на новата турска провокация. Неприятностите за 130 членната делегация от „пратеници на мира и дружбата” започнали още на турска територия. На пограничната гара УЗУНКЬОПРЮ не друг, а турските власти причинили първото закъснение от 2 часа поради неподготвеност и объркване при извършване на стандартните проверки. Когато най – после влакът пристигнал в 23,30 ч. на гръцката гара ПИТИОН, „обработката” на документите продължила 3 часа, вместо 1 час, както била обичайната практика. Оказало се, че има още „НЕРЕДОВНИ ПЪТНИЦИ”, сред които турските медии цитират на първо място ТУРАН МУСТАФАОГЛУ – председател на Дружеството за солидарност на западнотракийските турци. За разлика от статута на босовете на нашите изселнически организации в Турция, които без изключение имат БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО, ТУРАН бей не само че няма гръцко гражданство, но бил включен в ЧЕРНИЯ СПИСЪК НА ЛИЦАТА СЪС ЗАБРАНА ЗА ВЛИЗАНЕ ЗАРАДИ ПОДРИВНА ДЕЙНОСТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА ГЪРЦИЯ. Започнали дълги разговори по телефона с дежурните дипломати в турското МВнР в Анкара и с турското посолство в Атина, но гръцките гранични власти не се трогнали от „ходатайствата и натиска”, най – безцеремонно смъкнали от вагона ТУРАН МУСТАФАОГЛУ и неговото семейство и ги изгонили обратно на турска територия. Влакът бил пуснат късно след полунощ, но някъде между КОМОТИНИ ( ГЮМЮЛДЖИНЕ ) и КСАНТИ ( ИСКЕЧЕ ) отново спрял, този път по „ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ”. Любезните домакини много спокойно и възпитано обяснили на уморените и изнервени „пратеници на мира и дружбата”, че имало паднали клони и мокри листа на релсите и „колелата буксували”. Наложило се да бъде хвърлен пясък, но и това „не помогнало, въпреки уверенията на гръцките железничари, че правят всичко възможно композицията да потегли отново”. Пътниците били призовани да имат търпение още „малко”, докато бъдат прикачени допълнително 2 помощни локомотива, които да „преборят буксуването”. През цялото време влакът бил „придружаван за всеки случай” от служебната министерска кола на МЮЕЗИНОГЛУ и тази предвидливост се оказала „спасителна”, когато станало ясно, че програмата е напълно провалена. На гара ДЕДЕАГАЧ Министърът и няколко от най – близките му сътрудници се прехвърлили в автомобила, който бясно полетял към Солун, а останалите във влака „делегати” се почувствали заложници на турско – гръцкото „приятелство и добросъседство”. Министърът пристигнал в Солун „навреме” и предвидения по програмата номер в къщата – музей бил „претупан”, а изоставените на произвола на съдбата някъде в тъмната нощ по ж.п. линията „пътници” импровизирано изпълнили задълженията си във вагона, като изпели Националния химн и отдали прави почит към паметта на Ататюрк с едноминутно мълчание.