21.11.2013

Германия била шокирана...Как било възможно уважавани и осигурени във всяко отношение представители на музикалната култура и на футбола да се превърнат в „чудовища” и „терористи” ? Виновно ли е нашето ( т.е. немското ) общество, че не е забелязало своевременно какъв път са избрали отгледаните в условия на „грижи и толерантност народни любимци” и защо те се обявяват срещу „ценностите на европейската демокрация и цивилизация” ? Променя ли се досегашното мнение, че само „необразовани и неинтегрирани” маргинали стават жертва на радикални и екстремистки идеи с религиозен характер ? Тези въпроси определят през последните дни дневния ред на германското обществено мнение, след като в рамките само на 48 часа бяха развенчани представите за рапъра с артистичен псевдоним ДЕСО ДОГГ и за футболиста от турски произход БУРАК КАРАН. Общата им съдба, предначертана от заразата на ислямския бацил, ги събра на едно място. Мястото, което се превърна в нова „свободна територия за Шериата и средновековната ислямска варварщина”, добре познати на Балканите и почти никак в „цивилизованата Европа”. И точно поради тази причина същата ЕВРОПА отгледа в пазвите си „клонираното чудовище на 21 век”, на което продължават да гледат с просълзени от любов и толерантност очи политици, глобалисти, правозащитници, доброволци – хуманисти, евроинтегристи, либерали, журналисти и разни други „противници на ислямофобията, расизма и ксенофобията”. Рапърът ДОГГ, приел новата си самоличност на джихадист под името ЕБУ МАЛИК ТАЛХА ЕЛ АЛМАНИ, е само един от близо 600 –те германски бойци на Ал – Кайда, които се сражават в Сирия. Рапърът по документи за гражданското състояние в Германия се води под името МАМАДУ ГЕРХАРД КУСПЕРТ. Според съобщения на източници от средите на въоръжената терористична групировка „ГЛОБАЛ ИСЛЯМИК МЕДИЯ ФРОНТ”, през м.август ( по други данни в началото на м. септември ) т.г. бившият рапър бил ранен в къща – бункер, известна с името ЕНСАР, след въздушно нападение на сирийски военни самолети. Липсват данни къде се е лекувал, но тези дни, първо вестник „Зюддойче цайтунг”, а след това ТВ канал ПРО 7, разпространиха „предупреждението”, че германските служби за сигурност очаквали ЕБУ МАЛИК ТАЛХА ЕЛ АЛМАНИ да организира бомбени атаки срещу „ГЕРМАНСКИ ОБЕКТИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА В ТУРЦИЯ”. Макар и много общи, тези „данни” показват, че най – вероятно раненият в Сирия джихадист е бил изведен, както много други ранени терористи, и лекуван някъде в съседните на Сирия области ХАТАЙ, ГАЗИАНТЕП или УРФА. Германското Външно министерство уведомило по съответните канали компетентните турски органи кой е ДЕСО ДОГГ и от тази „биографична справка” стана известно, че „артистът” е роден в Берлин, през 1995 г. започва „музикалната си кариера”, която продължава 7 години. През този период е регистриран в полицията заради многобройни „криминални прояви” и в досието му е отбелязано, че „психически е неуравновесен, конфликтен и няма задръжки”. През 2011 г. активно участвал във всички срещи, вкл. и в джамиите, на радикални ислямски сдружения и фондации и станал „прочут” с призива си за ДЖИХАТ И САМОЖЕРТВА В ИМЕТО НА АЛЛАХ” към участниците в „семинар”, проведен в провинция РЕЙНЛАНД – ПФАЛЦ. Този факт станал причина към криминалното досие да бъде прибавена разработка с окраска „ислямски екстремизъм”, заведена в местното МВР. През 2012 г. в столицата БОН скандалният „артист” бил задържан за кратко време, след като участвал в масов побой и ранил с нож няколко полицаи. При направения обиск в дома на музиканта били открити и конфискувани като „веществени доказателства” бронирана жилетка и други „материали”, които, според оценка на вещи лица, „можели да бъдат използвани при самоубийствен атентат”. Въпреки всичките основания да бъде поставен под „наблюдение и контрол”, готовият джихадист се оказал през т.г. в Сирия, без да е ясно по какви канали е напуснал Германия и кои са били неговите съучастници. На 19 ноември радикалният ислямистки сайт ИСЛЯХ ХАБЕР разпространи информация за „предишното раняване на боеца ЕБУ ТАЛХА ЕЛ – АЛМАНИ от групировката ЕБУ ФАДЪЛ ЕЛ – АББАС, към която е прикачено „документално видео, показващо тежко ранения и изпаднал в безсъзнание рапър в носилка на път за болницата”. Тази информация обаче бе възпроизведена от авторитетни турски източници като „доказателство” за повторно раняване, което довело до смъртта на легендарния терорист. Тоталното объркване около съдбата на „ИЗДИРВАНИЯ В ТУРЦИЯ” самоубиец налага извода, че може би така нар. „Информационна агенция СВОБОДНА СИРИЯ”, която се цитира от ИСЛЯХ ХЯБЕР като „доставчик” на въпросното видео, провежда прикриваща пропагандна акция с цел неутрализиране на ефекта от германското „предупреждение” и отпускане на „обръча” около ЕЛ - АЛМАНИ И ако опасният терорист ЕБУ МАЛИК все още може би се радва на „втория си живот”, макар и обявен за „мъртвец”, подобното „приключение” на неговия съгражданин от турски произход и футболист от националния младежки отбор на Германия БУРАК КАРАН ( на снимката ) завърши с фатален край на 11 октомври т.г. и неговата кончина не оставя място за съмнения. Подробности за пътя на турския джихадист към „блажения рай на Аллах” бяха най – напред публикувани в германския „БИЛД” и след това разширени и освежени от турските медии. Според съобщенията, 25 годишният турски спортист приключил футболната си кариера на 1 юли 2008 г., която била свързана с такива отбори като „Леверкузен”, „Херта Берлин”, „Хамбург”, „Хановер” и „Алеманиа Ааахен”. Сестрата на убития футболист ЗЮХАЛ признала пред БИЛД, че нейния брат се отказал от спортна дейност, за да се посвети изцяло на каузата на салафитите и водения от тях ДЖИХАТ. Промяната в поведението му привлякла вниманието на Федералната прокуратура, която започнала „негласно” разследване по подозрение за „участие или подпомагане на терористична организация”, но до задържане и разпит не се стигнало поради „липса на достатъчно основания.” Участието на КАРАН в свещената война започнало с „хуманитарна кампания за събиране и изпращане на лекарства и други помощи за ислямските бойци в Сирия” След като разбрал, че някои от тези „доставки се изгубили по пътя, преди да стигнат до местоназначението си”, БУРАК КАРАН решил да поеме нещата в собствените си ръце и заминал преди 7 месеца ( неизвестно с чия помощ и по какъв маршрут ) за ТУРЦИЯ заедно с 23 годишната си съпруга Гюлсюм и двете деца – Абдуллах на 3 години и 10 месечния Абдурахман ( нищо чудно да са били част от „хуманитарния конвой” за децата на Сирия, който през пролетта на т.г. премина транзит през Балгария и влезе в Турция при ГКПП „Капъкуле” ). Братът на Каран – Мустафа, потвърдил, че семейството пристигнало „успешно” на турско – сирийската граница и че Каран загинал след въздушна бомбардировка в района на градчето АЗИЗ, разположено на 2 км. от турската граница. В момента Мустафа обикалял „бежанските лагери” покрай сирийската граница с намерение да открие семейството на брат си, след което щял да продължи да издирва къде е заровен трупа и да препогребе „мъченика” в Турция. Ако ислямската епидемия засега кара само мъжете да търсят в автоматите и гранатометите цяр за своето „душевно спасение”, то политиката на Ердоган в Турция кара „нежната половина” на турския спорт засега да търси „пътя на душевното отдаване на Аллах” в демонстративно - предизвикателното забулване със забрадки, които са с бял цвят, преди да станат атрибут на „черните вдовици”. Още преди официално да бъде разрешено носенето на забрадки в обществения сектор, забулването стана „мода” и се наложи най – напред в така нар. „силови спортове на източното бойно изкуство” и тази тенденция съвсем не е случайна и има дълбоко символично значение. Тон даде известната в близкото минало турска състезателка по таекуондо ХАМИДЕ БЪКЧЪН ЧЕТИНЕР – бивша световна и европейска шампионка и носител на бронзов медал от Олимпиадата в Сидни. В дълго интервю за официалната Анадолска агенция, чието съдържание бе разпространено на 20 ноември 2013 г., тя обяснява каква тежка психологическа травма понасяла преди всяко излизане на тепиха, предизвикана от неистовото й желание да се появи със забрадка и давайки си сметка, че това е невъзможно заради строгите забрани. Ако имала тогава тази „свобода на избор”, нямало никакво съмнение, че щяла да спечели още много титли, вкл. и златен олимпийски медал вместо бронзов. Нейната мечта стана реалност през м. април т.г. по време на Европейския шампионат по демонстративни бойни изкуства в Букурещ. В категория „ЮШУ” 15 годишната турска представителка ЗЕЙНЕП АКЮЗ се появи с БЯЛА ЗАБРАДКА и изпълни съчетанието, но беше лишена от медал след бурен скандал между турската делегация, съдийското жури и ръководството на съответната международна федерация. Последваха демонстрации на „солидарност” с „жертвата”, разигравани пред публиката и медиите от съотборничките на АКЮЗ, които закачили на врата й своите медали, заедно с нея пеели химна на страната при вдигането на националния флаг при тяхното награждаване и други „сълзливи” инициативи в защита на правата на жената – мюсюлманка. Като компенсация за „смелия избор” в залата в Румъния и понесените обиди от проявите на РАСИЗЪМ и ИСЛЯМОФОБИЯ Зейнеп Акюз беше „избрана за спортист на годината в Турция”. В същото време, след издадените от различни депутати на управляващата партия и видни „теолози” проклятия за жените и момичетата, които участват „голи” в състезания по плуване, волейбол, тенис и т.н., забрадките се появиха във волейбола и се радват на „признанието на моралните пазители на ислямските канони и ценности”. Първият „забулен” девически отбор излезе на терена по време на завършилото наскоро Окръжно първенство по волейбол за ученици от лицеите в област Бурдур. Отдавна е известно какви проблеми създават родителите на турските момичета в часовете по водни спортове в училищата в Германия и Франция и техните „оплаквания” стигат чак до правозащитни организации със световна известност и до Европейския съд за правата на човека