12.04.2009

Все още продължават коментарите за избора на Расмусен като Главен секретар на НАТО и на каква цена е била спазарена компромисната отстъпка на Турция от нейната доскоро твърда съпротива заради обидните карикатури и предаванията на кюрдския ТВ канал "РОЖ ". Отговор може би дава последната публикация във вестник "Вашингтон таймс", автори на която са високопоставените експерти Майкъл О,Хенлън и Йомер Ташпънар от Института "Брукингс", известен като мозъчен център на Демократическата партия в САЩ. В статията се прави общ преглед на досегашните трудности, които съпровождат войната в Афганистан и влиянието на "Пакистанския фактор" върху нейния ход и в тази връзка авторите дават оценката си на новия план на Президента Обама, който се определя като "силен, ефективен и амбициозен", но изисквал много по-силно и авторитетно военно командване на терена, по-тясна координация с планирането на политическите инициативи и по-активно ангажиране на страните от НАТО. Като отчитат все още нестихващите критики и враждебни реакции на ислямските страни по повод избора на А.Ф.Расмусен, изразител на които се явява Организацията "Ислямска конференция", авторите предлагат как жизненоважната за САЩ и НАТО мисия в сърцето на ислямския свят да не бъде повече компрометирана чрез отъждествяването й единствено с личността на Расмусен. Като потвърждават договорката, че на Турция е било обещано да бъдат преотстъпени три важни поста в ръководството на пакта,експертите от Института стигат до извода, че най-удачната за всички заинтересовани страни кандидатура за поста зам.-генерален секретар, т.е., за втората по ранг длъжност,е тази на Хикмет Четин - бивш министър на външните работи та Турция, бивш председател на турския Меджлис в средата на 90-те години и което било най-важното: от 2003 до 2006 г. той беше главен представител на гражданската администрация на НАТО в Афганистан и отлично познава обстановката там. Нещо повече, по време на престоя си в Кабул Четин е подържал многостранни контакти с властите в Пакистан и с другите съседи на Афганистан, имал нужния авторитет и влияние в другите ислямски страни и неговото евентуално назначение в НАТО до Расмусен ще балансира и успокои съществуващите противоречия и щяло да бъде знак, че Обама държи на думите си, адресирани до ислямския свят при визитата му в Турция, че въпреки различията САЩ искат помирение и диалог. Около тази кандидатура и нейното лансиране от среди, близки до демократите, следва да се търси и причината за сондажа, направен от Обама в Турция, относно готовността на страната да изпрати попълнение от 800-1000 души в Афганистан, както и очакваните взаимни консултации за улесненията, които Турция би могла да предостави при обещаното постепенно изтегляне на американски части от Ирак.