15.04.2009

Предварително очакваният резултат от разследването на причините за убийството или самоубийството на Началника на кабинета на Доган е вече факт. Едва ли нещо ново и по-различно ще се появи като обрат, дори и ако близките на покойника обжалват постановлението за прекратяване на разследването.Остават обаче неясни много важни подробности, които така или иначе следва да се поставят като въпроси на вниманието на прокуратурата и на общественото мнение, въпреки явното нежелание и разсейване на компетентните органи да ни обяснят все пак какъв е бил смисълът и подтекстът на думите от предсмъртното писмо на Емин, че " той никога не е бил предател на Република България". Излиза,че някой,някъде и някога го е наричал така,било директно насаме, било в негово отсъствие пред други хора и той е бил в течение на това страшно обвинение. И ако той не се е чувствал като предател, ако той е отказал на някого да стане предател, означава ли това, че около него е имало хора, които според Емин са истинските, установените предатели, които са му били добре известни, той ги е познавал. Наложено ни беше твърдението, че смисълът на предателство, според Емин, трябвало да се търси в опитите( чии,вътрешни или външни ?) България да бъде върната към 1989 г., т.е. към майските събития или към други подобни прояви за дестабилизация, за ескалация на социалното и на политическото напрежение, с една дума - за желана от някои среди радикална промяна у нас. Дори и ако това е вярно, остава загадката кои са тези среди, кой има интерес, какви са силите и възможностите на тези среди, и най-важното - тяхното местонахождение и кой е планиращият и насочващият Център за влияние върху действията на тези загадъчни "среди", "сили", "кръгове" и т.н. Още по-странно и необяснимо на пръв поглед изглежда страхливото мълчание, липсата на информация, пълната незаинтересованост и отсъствието на поне малко професионално любопитство на всички, които в други подобни случаи, макар и смешно незначителни,се надпреварват да се самообявяват като най-първите и единствени в Републиката, които изпълняват дълга си да дават точна, актуална и важна за обществото информация. Казано накратко,у нас всички тези медийни вестоносци,с малки изключения, се правят, че не са чували и не знаят нищо интересно за това, което се случва не на остров Тамбукту, а в една много често цитирана по други поводи съседна на България държава, при това с претенции за Европейска принадлежност и за център на Световната културна и общочовешка цивилизация - Турция. А интересното,разтърсващото,първото в новата история на Турция събитие се нарича "Ергенекон", зад което кодово име се крие чисто и просто един огромен скандал, една грандиозна престъпна афера, разследването и съдебният процес на века, без аналог в новата история не само на Турция, но и на Европа, към която иска да тръгне нашата съседна държава. "Ергенекон", това е името на отмъщението, на реванша и на опита за окончателна разправа с цвета и елита на турската интелигенция, на турската журналистика, с всичко модерно и светско, което вижда и на висок глас обявява пред света настъпващата ислямско-полицейска диктатура,диктатурата на Партията-Държава или на Държавната партия, на партийния и на политическия ислям. "Ергенекон" - това е наказанието заради отстранения от властта през 1997 г.с граждански преврат ислямизатор на страната Ербакан - наставник, духовен баща и политически първоучител на своя фаворит, младата тогава надежда за ислямското и за шериатското бъдеще на Турция Реджеп Т. Ердоган, станал Министър-председател точно по начина, по който беше програмиран веднага след избирането му за кмет на Истанбул през 1994 г. "Ергенекон", това е възмездието заради опита през м.г. да бъде забранена Партията на справедливостта и развитието съгласно регламентираната от Конституцията процедура. В аферата "Ергенекон" попадат лица, които по някакъв начин са изразявали своето несъгласие с политиката на правителството, случайно изпусната дума за необходимостта от промяна и за пресичане на пълзящата ислямизация, регистрирана в записите от подслушването, се тълкува от следствените органи като призив за преврат, което е достатъчно основание за провеждане на обиски, за конфискация на "веществени доказателства" и за масови арести. Всичко това се прави с цел да бъде насаден страх, да бъде смазано всякакво желание за масови обществени прояви на протест и на критика, за насаждане на взаимна подозрителност и доносничество, нещо особено характерно за цялата история на Османския период, а и след него. "Ергенекон", това е еманацията на дълго наблюдаваната борба за надмощие и влияние в полза на различните политико-финансови центрове на властта между силовите структури в лицето на прокуратура, Националната разузнавателна служба ( МИТ ), МВР и Генералната дирекция на сигурността, Главното командване на жандармерията и Специалния отдел за разузнаване и борба с тероризма към жандармерията ( ЖИТЕМ ), ГЩ на армията и създадените от тези силови структури паралелни и тайни формирования за убийства, отвличания, рекет, изтезания и провеждане на разпити, за наркотрафик и пране на пари, за финансиране на партийни каси и за финансово осигуряване на редица секретни операции в Турция и в чужбина, вкл. за изпълнение на различни програми за укрепване на турското политическо, културно, религиозно и икономическо влияние в териториите с така нар." поробени външни турци". Засега в резултата на политическия мач между МВР и армията с главен съдия Ердоган водят службите за сигурност на МВР, за разлика от мача през 1997 г. Срещата-реванш трябва да отстрани окончателно военните от по-нататъшното им участие в обществено-политическия живот на страната, да развенчае мита за тяхната "неприкосновеност" и да ги дескридитира като носители на прогреса, на модернизма и като опора на светските републикански принципи на кемализма. Делото " Ергенекон" не е хомогенно, то има две лица, две компоненти и едностранната оценка като общ поглед върху същността, съдържанието и целите на процеса означава субективно и небалансирано да се търсят истинските причини, породили този скандален "лов на вещици". Тази част от подсъдимите, които попадат в компонентата на мафията, на поръчковите убийци, на тайните паравоенни клетки и квалифицирани в документите на обвинението като "членове на организирани престъпни групи" и на "мафиотски кланове", напълно заслужава да бъде преследвана и наказана съгласно действащите в Турция закони. От обемистите материали на прокуратурата и стотиците приложения към протоколите за разпити, вкл. и носители на информация от СРС, става пределно ясно, че тази компонента е имала и задгранични центрове, които са изпълнявали конкретни дейности и задачи на територията на държавата, където са били имплантирани със знанието и със съдействието на различни официални органи и са работели в интерес на политиката на Турция спрямо тези държави. Подробно подходите и начините за изграждане на задграничните структури на организацията"Ергенекон" в чужбина и тяхната ориентация за изучаване, проникване или сливане с подбраните и одобрени като прикритие местни ведомства от различно естество са описани на страниците от 70 до 85 в обвинението на прокуратурата, което само за така нар."Първо дело" съдържа над 2500 стр. От тези и други материали по делото интерес представляват онези факти, дати, имена, взаимни връзки и общи действия, които имат отношение към България, към български физически и юридически лица, или пък към онези подсъдими по делото, които са действали у нас и част от тяхната престъпна дейност е установена от турското правосъдие. Ето част от установените факти и замесените в тези връзки лица: 1.Съгласно стр.2 от Протокола за разпит на подсъдимия Седат Пекер, изготвен на 19.03.2008 г., в отговор на поставен му въпрос лицето заявява, че в периода между 1996 и 1998г. той многократно е посещавал страната ни и се е занимавал с търговия на дървен строителен материал. Седат Пекер е определен в заключението на прокуратурата като един от основните подсъдими по делото"Ергенекон" , който е отговарял за проникването на турската мафия в чужбина с цел осигуряване на средства за дейността на организацията. За тези и много други престъпления прокуратурата настоява Седат Пекер да бъде съден и осъден съгласно чл.314/2 на турския НПК и закона за борба с тероризма № 3713. 2.На 08.10.2004 г. авторитетният турски ежедневник "Заман" съобщава, като се позовава на източници от полицията и съда, че Седат Пекер е признал за свои пътувания в страни като България, Румъния и Кавказките републики,където е оказвал помощ. Специално за България посочил, че е финансирал предизборната кампания в тази страна. 3.В предаване "на живо" на 11.10.2004 по ТВ канал" Стар" с водещ известния турски журналист и коментатор Кадир Челик е бил поканен Седат Пекер и в отговор на въпрос на водещия гостът заявил, че е подпомагал материално и финансово турците в България, Босна, Македония и в Евразия. 4.На стр.15 и 16 от протокола за разпит в прокуратурата с дата 19.03.2008 са отразени показанията на подсъдимия Седат Пекер и на свидетеля Семих Генч във връзка с престоя на Седат Пекер в Румъния през 1999 г.От изложените в документа факти става ясно,че подсъдимият е бил международно издирван и е живял нелегално при лицето Джемил, собственик на ресторант "Golden Falcon" и на златарски магазин със същото име. Джемил е бил куриер между Седат Пекер и идващия периодично в Букурещ наркотрафикант от гр.Тунджели с прякор Фърат, като свидетелят Генч е присъствал на техните разговори. Семих Генч разказал подробно как е била проведена станалата по-късно обществено достояние конфиденциална среща на Министър Юлкю Гюней от правителството на Месут Йълмаз и депутата Енис Сюлюн със Седат Пекер в хотел "Лебада" в околностите на Букурещ, на която са били договорени условията за "доброволното връщане" на Седат Пекер в Турция срещу гаранции,че няма да бъде изтезаван и след кратко задържане ще бъде освободен. От разследването е установено и това е отразено в протокола, че цитираният наркотрафикант Фърат е бил в съдружие с друг известен турски мафиот от района на Бакъркьой в Истанбул, казвал се Хасан Еркуш и двамата имали офис за договаряне на доставките в нощното казино "Стар", като един от собствениците на това казино до смъртта си бил самият Абдуллах Чатлъ. В компанията около Седат Пекер,Фърат и други бизнесмени, които посещавали ресторанта на Джемил,свидетелят Генч създал връзки с лицето Шемси Шафак Бахси. За него е известно, че с протекциите на служители от МИТ,МВР и на мафията той е бил внедрен в средите на крайно-лявата терористична организация "Девримджи халк куртулуш партиси-джепхеси "( DHKP-C) и отговарял за приходите от трафика на наркотици.След като бил "командирован" за известно време в Холандия, Бахси преминал в България в качеството си на регионален отговорник на организацията, но бил заловен в момент,когато изнасял откраднато оръжие от българско военно поделение, предназначено за изпращане в Турция. 5.Подсъдимият по делото "Ергенекон" Хайреттин Ертекин, защитил докторат по информатика в Академията на науките в Баку през 1987г., притежава 50%от акционерния капитал на българската фирма "Интернет Груп". 6.Няколко седмици след арестуването на адвоката Алпаслан Арслан, ( на снимката ), извършил на 17 май 2006 покушението във Върховния административен съд в Анкара, при което загина съдията Мустафа Йозбилгин от Второ отделение на съда,подсъдимият дал нови показания за връзката си с лицето Салих Кунтер, изселник от България, шейх на ордена "Нурджу", който проповядвал в джамията идеите и посланията към вярващите на лидера на братството Фетхуллах Гюлен.През м.юни 2006 Кунтер бил арестуван и прокурора по делото поискал доживотна присъда заради участието му в нелегалната структура, възложила на адвоката Арслан атентата в съда. Преките ръководители на Арслан - о.р. майор Музаффер Текин и о.р. генерал Вели Кючюк,сега главни подсъдими по делото"Ергенекон", са действали заедно със Седат Пекер, а Алпаслан Арслан е карал задължителния си адвокатски стаж в кантората на една от фирмите на Пекер. 7. На един от разпитите на подсъдимия проф. Емин Гюрсес, признат експерт по въпросите на тероризма и на международната сигурност, прокурорът Нихат Ташкън задал на Гюрсес въпроса:"Какво знаете за пътуванията в България на посочения от Алпаслан Арслан изселник на име Салих Кунтер и какви финансови проблеми той е уреждал там ?".Отговорът на проф.Гюрсес бил:"За всичко това аз съм говорил,даже и по телевизията.Обърнах внимание на прокурорите да следват тази писта и тези връзки.Моят адвокат знае и ми е разказвал,че атентата срещу съдиите не е заради тяхната забрана за носене на забрадки, а защото те решиха, че един търг за 10 милиарда долара е незаконен и го отмениха."Съдията Хасан Хюсеин Йозесе пита за подробности относно въпросния търг. Обвиняемият Емин Гюрсес отговаря,че убиецът Арслан често е посещавал една място в района Маслак, където е провеждал срещи със служители на разузнаването. Един от тях е бил натоварен да работи в България и имал солидни връзки там. Повтарям отново, зад всички тези събития стоят търгове за десетки милиарди долари, завършил отговора си Гюрсес. 8.Мухсин Язъджъоглу, лидер на Партията "Велико единство" и депутат, който загина при катастрофа с хеликоптер на 25.03.2009, неведнаж е изказвал публично мнението си,че случаят с адвоката Арслан напомня атентата,извършен навремето от Мехмет Али Агджа, и че зад всичко това,което ставало в Турция, стояла България, където имало още тайни структури. От многото публикации у нас, от интервютата с Керим Караали, от показаните автентични документи за бизнес-връзките на ДПС с Русия, Украйна и Турция, ролята на Касим Дал като финансов и търговски директор на фирмата ДПС и от посочените по-горе за първи път у нас уста новени и доказани факти и лица и техните връзки в България може би най-после нашите компетентни органи ще проявят интерес що е то "Ергенекон" и има ли това същество почва за растеж и развитие в България. Трудът си заслужава и ако искат, може би ще открият неща, за съществуването на които дори и не са чували. И сигурно ще тръгнат по някоя нишка, която да ги заведе при така упорито търсените, но все неоткриваеми причини за фаталния изстрел на 17.10.2008.