САЩ вземат под контрол спазването на религиозните свободи в Турция.
04.05.2009
На 2 май т.г. Турция била уведомена за констатациите, изводите и препоръките, съдържащи се в годишния доклад за състоянието на религиозните права и свободи, изготвен от Американската комисия за изследване на вероизповеданията и религиозната практика по света. Комисията работи като консултативен орган на Конгреса на САЩ и нейните препоръки и предложения често пъти оказват влияние при вземане на решения от Държавния департамент. За първи път тази година Турция попада в списъка на държавите, които ще бъдат наблюдавани постоянно и отблизо заради установените през изминалия период многобройни и системни нарушения на религиозните свободи и на религиозната практика.Към тази група освен Турция са включени още Русия, Лаос, Сомалия, Таджикистан, Венецуела, Беларус, Афганистан, Куба и Египет.Турция и Русия били посочени конкретно като "рискови" страни, което следвало да се подразбира като "последно предупреждение" преди да бъдат зачислени към списъка на така нар. "предизвикващи сериозни опасения и тревога" държави. Тази "черна" характеристика можела да послужи като основание за предприемане на определени санкции от страна на Конгреса и на Държавния департамент.Основната принципна причина за решението Турция да бъде подложена на непрекъснат мониторинг били подходът и начинът, по който държавата и законите тълкували и прилагали понятието" светски характер на режима и на управлението". Според доклада, така можели да се обяснят нарушенията и ограниченията на религиозните права и свободи. Споменава се накратко историята със забраната за носене на забрадки във ВУЗ и се акцентира върху отказа на правителството да признае наличието на религиозни малцинства и като резултат се посочва засиления натиск и репресиите, упражнявани върху немюсюлманските общности от страна на репресивните органи на страната. Тези общности имали твърде ограничени възможности да придобиват имоти, да подготвят свои религиозни кадри и да имат достъп до религиозно образование и възпитание.Особено полезни били срещите на делегация на Комисията с представители на различните вероизповедания и религиозни общности при нейното посещение в Турция през 2006г. На членовете на делегацията било заявено, че през последните 10 години в страната имало напредък, но в доклада било записано, че"сериозно безпокойство предизвиква внимателния преглад на положението на алевиите и християните, съпоставено с това на сунитската мюсюлманска общност". В доклада е формулирано предложение администрацията на Барак Обама да назначи специален представител, който да следи и да отговаря за спазването на религиозните права и свободи по света. Конкретно за Турция се прави намек, че турската философия и практика за същността на лаицизма е различна от възприетите и наложени в САЩ светски принципи и норми. В Турция лаицизмът се свеждал до контрол на държавата над религиозните прояви в обществено-политическия живот и до тяхното ограничаване с принуда. Авторите на доклада под чертават много по-доброто положение на евреите в Турция в сравнение с другите мюсюлмански страни, но имало негативна промяна в отношението към тях по време на войната в Ирак и тази открита неприязън се проявила особено силно при израелските нападения срещу палестинците в Газа. Като пример е посочена реакцията на Премиера Ердоган на срещата в Давос на 30.01.2009. В частта за Турция се настоява правителството на САЩ "да призове Турция за повече решителност при провеждането на реформи, целящи напредък в съблюдаването на религиозните свободи". В това отношение открито е поставен въпроса за признаване на "вселенски статут" на Гръцката патриаршия в Истанбул, за възстановяване на дейността на Духовната семинария в Хейбелиада и за положителен отговор на искането на Арменския патриарх за създаване на факултет с преподаване на арменски език в някой държавен университет в страната. Като последна е записана препоръката за повече диалог и обща работа с алевитското вероизповедание и за премахване на сега съществуващото задължително вписване в личните документи на религиозната принадлежност на турските граждани.