18.05.2009

Френският вестник "Монд" помести обширен материал, посветен на реакцията на Турция в отговор на негативните за страната предложения на Саркози и Меркел за перспективата на отношенията между ЕС и Турция. Разпределението на силите, които били "за" и "против" членството на Турция и особено влиянието на двете най-развити държави, каквито били Франция и Германия, накарало всички турски ведомства, пряко или косвено ангажирани с преговорния процес, да предприемат извънредни и бързи действия за неутрализиране на ефекта върху колебаещите се и още не заявили откритата си позиция страни от ЕС. Според съществуващата в момента ориентация, 22 държави били готови да работят за пълноправното членство на Анкара или все още не са обявили категорично своето решение. Франция и Австрия открито били против, а в Германия настроенията били разделени почти наполовина, въпреки заетата от Меркел профренска позиция. Като особено тревожно за Турция вестникът посочва същественото забавяне на темпото на преговорния процес при председателството на Чехия, на което Турция възлагала големи надежди за прелом. От общо 35 преговорни глави досега били отворени само 10, като имало сериозен риск до края на юни да не бъдат готови за преговори, както било планирано, главите "данъчна политика и реформи" и "социална политика". За Турция оставало успокоението, че при Шведското председателство през втората половина на годината закъснението ще бъде наваксано, тъй като Швеция, заедно с Финландия, била твърдо на страната на Турция и подкрепяла нейното членство. В анализа на вестника се посочва, че по време на срещата на върха на НАТО окончателно са изкристализирали острите противоречия между Франция и Германия, от една страна, и Турция, от друга, по повод кандидатурата на А.Ф.Расмусен и намесата на Барак Обама в полза на Турция при обсъждането на вътрешен проблем на ЕС, какъвто е членството на Турция. Вестникът цитира думите на неназован високопоставен дипломат от държава, която подкрепяла членството на Турция: "Съществуващата в момента обстановка в Турция е крайно неблагоприятна и не създава условия за провеждане на желаните реформи. Нашите усилия за въздействие върху турската политическа класа остават без резултат, защото перспективата за присъединяване към ЕС става все повече неубедителна и губи обществена подръжка и доверие". В статията се подчертава, че Стокхолм очаквал с надежда атмосферата около Турция да се разведри в края на годината във връзка с очакваното развитие на Кипърския преговорен процес и по-специално на оценката, която ЕС ще даде за прилагането от турска страна на т.н. "Допълнителен протокол". Още преди председателството на Швеция Турция предприела активна кампания за интензивни контакти и за лобиране като опит за противодействие на враждебната позиция на Франция и на Германия. Сред най-колебливите по отношение на турското членство се посочват Дания и Холандия, които щели да бъдат в прицела на турското лобиране за въздействие и промяна в полза на Анкара. Сред най-твърдото турско лоби в Брюксел вестникът изрежда Полша и Португалия, които през последните дни се ангажирали определено за присъединяването на Турция, и Испания и Швеция. Министърът на външните работи на Швеция Карл Билдт отхвърлил тезите на Франция и Германия за т.н. "привилегировано партньорство" и като антитеза на своето правителство определил приемането на Турция за "стратегически приоритет на Европейския проект", който се разминавал с неясната формулировка на Саркози и Меркел.