22.05.2009

Във връзка с новите разкрития, съдържащи се в изпратените от германските власти документи и настояването турското правосъдие да окаже нужното съдействие за продължаване на разследването в Турция, Вицепремиерът и Държавен министър Бюлент Арънч пое тежката отговорност да спаси по някакъв начин силно разклатената репутация на т.н. "турско-ислямски хуманитарни" фондации и техните мафиотски връзки с управляващата партия на Премиера Ердоган и някои пропагандни институции, обслужващи политиката на правителството.Като изкупителна жертва той посочи Президента на RTUK ( турският аналог на нашия СЕМ) Захид Акман-бивш говорител и редактор на новините в проправителствения ТВ канал 7, който в периода 1996-1997 беше напълно подвластен на управляващата партия "Рефах" и Премиера Неджметтин Ербакан.Бюлент Арънч публично "помоли" Захид Акман да подаде оставка, за да се сложело "край на продължаващото износване и очерняне на авторитета" на такава важна държавна институция като RTUK. Следващите думи на министъра разкриват истинската причина за неговото притеснение, защото лично Захид Акман го е посетил веднага след назначението му на 1 май т.г. като Държавен министър, в чийто ресор попада отговорността за работата и контрола над RTUK. Нещо повече, както сам признава Арънч, той лично е подкрепил кандидатурата на Акман, когато е бил Председател на турския Парламент и всеки упрек срещу Акман той възприемал като удар срещу себе си и срещу правителството. Поведението на Арънч веднага стана обект на остри критики от страна на опозицията в лицето на депутата на Народно-републиканската партия (НРП) от гр.Коня Атиля Карт. Според него, предложението на Арънч е израз на паника и опит за собствено оправдание, един показен "завой" за медиите с внушението, че е направена голяма крачка в борбата срещу политическата измама и финасовите мошеничества. Атиля Карт разобличил Арънч като демагог, чието юридическо образование, с което той толкова много парадирал, не му позволява да твърди, че "лично проверил приходите и разходи те по счетоводни документи" на фондацията и "не открил никакви измами и незаконни преводи". С тези свои изявления Арънч съзнателно се намесвал пряко в работата на прокуратурата, манипулирал медиите и внушавал на цялото общество, вкл. и на немските власти, че свършената от тях досега работа няма никакво значение, тъй като фондацията "Морски фар", според Арънч, не е вършела престъпления срещу германските и турските закони и поради това по-нататъшното продължаване на делото в Турция е безпредметно. Както многократно беше съобщено досега, фондацията работи активно в България чрез свои представителства и посредници и са доказани трайните й връзки с Главното мюфтийство и с депутати от ДПС.