Всяка втора жена в Турция е обект на физическо или духовно насилие.
06.06.2009
Според проф.д-р Гюлсен Гюнеш - преподавател в медицинския факултет на университета "Иньоню" в гр.Малатя, 40% от турските жени многократно са били подлагани на физическо насилие или на унизително за човешкото достойнство отношение. Във физическо отношение мъжете прилагали всички познати средства за причиняване на телесни болки, които често пъти водели до временно или трайно осакатяване, до необратими функционални нарушения на важни органи, загуба на детеродна способност и др. Успоредно с телесните наранявания, грубата физическа сила причинявала редица психически разстройства, най-често вътрешно затваряне, срам, неконтактност и т.н. Третирането на жената като "същество втора категория" намирало израз в презрително-подигравателно то отношение на мъжете, отправяне на обиди и псувни, разпространение на лъжи и клевети по неин адрес сред близкото семейно обкръжение, налагане на ограничения и задължителни правила на поведение, вкл. и забрана за контакти с нейните близки роднини, принуждаване към нежелани от жената сексуални връзки и практики, поставяне под икономическа зависимост. Особено интересни са на блюденията и изводите на проф. Гюнеш за взаимната зависимост между социално-образователния статус на турската жена и нейното място в семейството и обществото. Резултатите недвусмислено показвали, че неграмотните и с нисък образователен ценз жени и млади момичета са много по-често обект на проявите на "мъжкото превъзходство", което ги привръщало в "собственост". Пълното обхващане на момичетата в образователната система и пресичането на традицията да бъдат "продавани" като непълнолетни съпруги били условието за промяна в съществуващото положение, но без активната намеса на държавата всички усилия били обречени на провал. Особено тревожно било общественото и семейното положение на жените в Югоизточна Турция, където преобладаващото кюрдско население съзнателно беше лишавано от възможността за икономически и културен напредък и развитие наравно с населението в другите части на страната. Момичетата от най-ранна възраст се развиват в среда на грубост, на незачитане, на сурова и жестока икономическа и природна среда, в която по-силни и по-трайни са връзките с добитъка и домашните птици, отколкото към женската част на многолюдната фамилия или род. Проф. Гюнеш отчита положителните промени в законодателството, въведени в резултат на международния натиск, но счита, че тези реформи ще останат само на хартия, ако не настъпи коренна промяна в общественото поведение и във възпитанието на децата на всички нива и етапи.