12.06.2009

Днес нови сензационни разкрития около аферата "Ергенекон" събудиха позаспалия интерес на медиите и на политическите среди към продължаващото скрито противопоставяне между армията като пазител на светските кемалистки принципи и управлението на ислямистката Партия на справедливостта и развитието. Попарени бяха надеждите, че армията е "притисната в ъгъла" и е намерила общ език с Президента Гюл и с Премиера Ердоган, основание за което дадоха няколкото срещи между тях и внушението, че институциите работят в синхрон срещу основните предизвикателства в името на националното единство и на общите каузи. Според вестник "Тараф", при обиск в офиса на адвоката Сердар Йозтюрк, бивш военен, бил открит документ от 4 стр., озаглавен "План за действие срещу радикалния ислям". Твърди се, че негов автор е известния експерт в подготовката и провеждането на активни мероприятия и при подаването на дезинформация полк. Дурсун Чичек от Управлението за психологическа война и контрапропаганда в ГЩ. През периода 1996-1997 в това Управле ние беше създадено специализираното звено "Батъ чалъшма гурубу" ( Западна работна група), което подготви и координираше всички дейности по компрометирането на коалиционното правителство Ербакан-Чилер и има голям принос за успеха на т.н. "Парламентарен преврат" през м.юни 1997г. В уводната част на плана, озаглавена "Обща оценка на положението", ГЩ посочва замисъла на разследването "Ергенекон" като опит за реванш на най-консервативните и радикални представители на политическия ислям и за принизяване и обезсилване на ролята на армията и на други светски държавни институции. Втората част на документа е озаглавена "Противниковите сили" и се аргументира необходимостта спешно да бъдат определени "противниковите цели", техните намерения в крат косрочна перспектива и какви средства, подходи и "черна пропаганда" са възприети от "противника", т.е. от ислямистите казано най-общо, за да бъде променен установения от Конституцията държавен строй, вкл. и чрез радикални промени, наречени "демократични и проевропейски реформи", на самата действаща в момента Конституция. В този раздел са посочени конкретни примери как управляващите "заблуждавали" турската и световната общественост за това, че уж армията скрито пре говаряла с ПКК и други терористични организации, защото имала интерес те да съществуват, че повечето висши военни били евреи, арменци и сабетаисти, че широко разпространяваните от правителствените медии аудио и видео записи били фалшификати, а показваните "оригинални документи" били подхвърлени фалшификати и др. Всичко това налагало, пише в плана, да се премине в контранастъпление, да се покаже, че армията не е стъписана и няма да се примири с опита за налагане на ислямска еднопартийна диктатура. Посочват се конкретни действия и каналите за тяхното реализиране, насочени срещу основните "врагове" на светската република, завещана от Ататюрк. Сред тази "опасна шериатска зараза" видно място е отделено на ордена на нурджиите начело с Фетхуллах Гюлен, като първостепенна задача стои разобличаването на двуличната му роля и спечелване на общественото мнение с цел окончателното му заличаване от обществено-политическия живот на страната.