21.06.2009

Кореспондентът на сп. "Дер Шпигел" в Истанбул Даниел Щайнворт в свой анализ за приключилите евроизбори търси отговор на въпроса "как, къде и доколко турско-ислямският фактор е бил реша ващ" както в предизборната кампания, така и в предпочитанията на европейските гласоподаватели в самия изборен ден. Статията е публикувана в сайта на Европейския институт по проблемите на сигурността. Авторът е на мнение, че "дразнителят Турция" е бил най-силния стимулатор за активи зиране на изборното участие в предварително прогнозираните като "избори на пасивността и на безразличието" вотове в отделните страни. Името на Турция и нейния стремеж за членство повече то европейци приемали не като "шанс", "обогатяване" или "разнообразяване", а като "страх от набли жаваща опасност". Противно на разпространеното схващане, че само десните политици оспорвали приемането на страната в ЕС, обикновените хора "от улицата", независимо от техните политически ориентации, също изпитвали съмнения и недоверие за бъдещето на ЕС с пълноправното участие на Турция. Статистическите данни, цитирани в материала, показват, че само една трета от гражданите на ЕС били съгласни с членството на Анкара. На същото мнение били по-голямата част от избирате лите в 4 от всичките 27 държави, а именно: България, Румъния, Португалия и Швеция. Най-слаба подкрепа за турското присъединяване била установена в Австрия - 5,6%, следвана от Германия със 17,1% от жителите на тези две страни. Анкетите в страните от ЕС недвусмислено показвали, че при тесненията и страховете сред населението били фокусирани в следните основни причини: масов при ток на емигранти, негативни влияния върху традициите и установения начин на живот и казано най- общо- "ислямската заплаха". Авторът на статията се позовава и на един интересен документ, наре чен "специално изготвен за ЕК вътрешен доклад за напредъка на Турция", който бил по-различен от официално публикуваните периодични доклади за хода на преговорния процес. Според този много по-откровен и критичен доклад Турция не била в състояние да изпълни условията на Брюксел и на повечето от поетите ангажименти, които били в явно противоречие с приеманите на практика реше ния и тяхното изпълнение въпреки възраженията на органите на ЕС. Въпросите, по които имало то тално разминаване заради упорството на Анкара, касаели свободата на словото и на мисълта, чо вешките и религиозните права и свободи, равенството пред закона и върховенството на правото и специално твърдата неотстъпчивост по Кипърския възел.