10.07.2009

До момента само Норвегия от държавите на НАТО изрази официално позицията си за безредиците в гр. Урумчи. Правителствен говорител съобщи, че страната е подписала изготвената от Европейския съвет декларация, която осъжда насилието в Северозападната китайска провинция и в която се настоява китайските власти да възстановят незабавно мира, спокойствието и сигурността на местното носеление, без да се прави разлика на етническа или верска основа. В изявлението си Главният секретар на норвежкото МВнР Елизабет Валаас цитира призива, отправен към Пекин, с който се настоява световната общност да получи вярна информация за събитията в областта и да бъде разрешено на чуждите журналисти и дипломати на място да установят истината и причините за възникналото напрежение. Политическата и икономическата имиграция от Узбекистан и Синджан-Уйгур ския автономен район има силно присъствие и влияние и това е една от причините за загрижеността и вниманието, с които правителството следи обстановката в Урумчи. Подобна "чувствителност" беше проявена и през пролетта на 2005г., когато ислямистите в гр. Андижан в долината Фергана на Източен Узбекистан провокираха кървав метеж с цел отново да се опитат да отстранят президента Ислям Керимов, след неуспешния опит за атентат на 16.02.1999г. в столицата Ташкент. И в двата случая беше установена и т.н."турска връзка" в лицето на известния "Сив вълк" и агент на няколко служби Енвер Алтайлъ, който е бил лично ръководен от аса на ЦРУ Рузи Назар, самият той узбек и стар приятел на бащата на Енвер - Шакирджан Алтайлъ. Тази група "изведе" нелегално през Азербайджан в Турция осъдените за "ислямски тероризъм" и наречени на Запад "лидери на узбекската опозиция" Мухаммед Салих и Абдулрахим Полат. След като Узбекистан заплаши Турция, че ще прекрати "дружеските отношения" с Анкара заради нейната двулична политика, Турция побърза да се откаже от дадената закрила на "политическите емигранти" и те бяха приютени в Норвегия, след което периодически пътуваха до САЩ, но не пропускаха случая нелегално да се "отбиват" и до втората си родина Турция. Там те провеждаха "консултации" под зоркото око на турските власти със "задграничните лидери" на уйгурската съпротива - Рабие Кадир, Еркин Алптекин и Хъзърберк Гайретул лах. Точно в деня, когато Норвегия зае определена позиция за метежите в Урумчи, уйгурските "турци-мюсюлмани" проведоха протестен митинг пред китайското посолство в Осло, като част от дирижираната от Анкара международна кампания на протест, нещо добре познато и у нас от края на 80-те години. Този път обаче вместо българските знамена се палят китайските.