16.07.2009

Наскоро станаха известни резултатите от продължилото години наред проучване на ръководителя на катедра "Икономическа география" в университета "Фърат" доц. д-р Харун Тунчел, посветено на неотклонно провежданата държавна политика за заличаване на културно-историческото наследство на народите и цивилизациите, които са съществували в Анадола преди завладяването му от селчукските и османските турци. Основното внимание на това изключително трудно и оригинално изследване е насочено към топонимите в районите, населявани и преди, и сега с нетурски малцинствени общности като кюрди, лази, арменци, грузинци, понтийски гърци и др. Доц. Тунчел стига до извода, че през периода 1940 - 2000г. са били сменени исторически автентичните имена на 12211 села, предимно в районите на Североизточното черноморско крайбрежие, Източен и Югоизточен Анадол. Така потурчените населени места представлявали 35% от всички села в страната. Кампанията за ма сово преименуване от войната насам била предшествана от друга вълна, започнала през 1925г. по личното нареждане на диктатора Кемал Ататюрк след удавените в кръв кюрдски въстания, ръководени от Настури, Рачкотан, Раман и шейх Саит. Даже в окръг Артвин, където почти нямало кюрди, за назидание били сменени автентичните грузински имена на всички села. Следващото потурчване на топоними и хидроними било предприето през 1934г., във връзка с приетия закон 2510 от м.май, известен като "Зораки искян кануну" ( Закон за принудително разселване и настаняване ), който се счита за втория след 1915г. акт на преднамерено етническо и религиозно прочистване. Ръководени от чисто политическа и верска нетърпимост и под предлог, че се отстояват националните интереси срещу чужди и антитурски влияния, властите дотолкова се престарават, че поголовно сменят наз ванията на всички села, които съдържат в себе си чисто турските думи "къзъл" ( червен, което се асоцира с понятието комунизъм или СССР ), "чан" ( камбана ) и "килисе" ( черква ). Сентенцията на провежданата политика е акумулирана в декрет № 8589 от края на 1940г., където без извъртания се посочва желанието на страната да "изчисти завинаги опасните и затова неприемливи чужди думи и понятия, използвани в момента като наименования на населени места и на естествените географски дадености". Декретът бил "юридически" скрепен със закон 5442 от 1949г.