Турция и Сирия разширяват енергийното си сътрудничество.
22.08.2009
При посещението си в Сирия на 20 и 21 август турският министър на енергетиката Танер Йълдъз по дписа две важни спогодби за доставки на природен газ и на електроенергия за нуждите на Сирия. Пр и срещата си със сирийския министър на петрола и минералните ресурси Суфиан Алао турският гост представи за подписване предварително съгласувания текст на документ за ползване на турския уч астък на Арабския газопровод от Сирия, с което страната ще получава в течение на 5 години по 1 млрд. куб.м. от Турция. Съгласно същата спогодба се предвижда в срок от 15-18 месеца да бъде за вършен 64 километровия участък от Арабския газопровод на сирийската територия и турския участ ък с дължина 94 клм, след което връзката ще бъде завършена и ще започнат продажбите на газ за Сирия според посочения график. С министъра на електроенергетиката на Сирия Каяни беше подпис ан договор, съгласно който турска мощност от 250 мегавата ще бъде заделена за Сирия. В случай на необходимост и при поискване от сирийска страна, Турция била готова да увеличи доставките до 350 мгвт. годишно. Доставките се извършват по далекопровод с капацитет 400 мгвт., който работи от 07.08.2009г. След тези предварително "обречени" на успех разговори на Йълдъз предстоеше тру дната и най-неприятната част от визитата му - тройната среща с иракския министър на водните рес урси Абдуллатиф Рашид и сирийския министър на напояването и водното стопанство Мадер Ел Бу ни, посветена на възраженията и претенциите спрямо Турция при разпределението и подаването на вода от реките Тигър и Ефрат и от язовира "Ататюрк" в Турция. Това е втората поредна среща в то зи формат след безполезната такава от януари 2008г. в Истанбул. По всичко личи, че и августовска та среща в Дамаск по нищо не се отличава от предишните празни приказки и обещания на турската страна. Единственият нов момент в турската позиция се свежда до съветите към Сирия и Ирак да не "бъдат толкова алчни за количества", а пестеливо и целесъобразно да разходват това, което им "пуска" Турция. Защото и тя, според Танер Йълдъз, изпитвала трудности и затова предлагала да се помисли заедно какво можело да се направи, така отново въпроса бил отложен за неопределеното бъдеще.
