Първи коментари за съдържанието на парафираните протоколи.
01.09.2009
Днес турските медии се надпреварват коя първа и най-подробно да информира за клаузите на двата протокола, изготвени и парафирани с посредничеството на Швейцария. Според общата оценка, доку ментите били голям политически и дипломатически успех за Турция, която отново станала център на световното внимание със своята конструктивна позиция на добра воля и на желание да бъде предпо читан партньор от всички държави в региона. Най-важните нови моменти, залегнали в текстовете, се анализират от гледната точка на интересите и амбициите на Армения, Турция и Азербайджан. По от ношение на Армения се посочва, че нейното настояване за отваряне на границата ще бъде изпълне но. Като съществен успех се отчита договорката за установяване на дипломатически отношения, но не се посочвало нивото на тези отношения, като предпочитанията на Турция били първоначално те зи отношения да не бъдат на ниво посланици. Армения щяла да получи исканите улеснения за излиз ане от изолацията при използване на сухопътните и въздушните транспортни трасета. Турция щяла да прекрати досегашната си практика да налага вето за участието на Армения в някои международ ни организации. Същото се отнасяло и за включването на Армения в някои многостранни проекти за енергийно и регионално сътрудничество. В замяна на тези "отстъпки и компромиси", Турция щяла да получи официално признаване от арменска страна на съществуващата граница и отказ от всякакви териториални претенции, появили се в резултат на нерешени спорове от Първата световна война до наши дни. Било решено да се учреди "съвместен и независим комитет", който да започне проучване то на всички обвинения и твърдения на арменската страна по отношение на събитията от 1915г. и квалифицирането им като геноцид. Комитетът щял да бъде "отворен" за участие в него както на пре дставители от Швейцария, така и на експерти от други страни. Армения била поела ангажимент да не поставя повече на международната арена въпроса за геноцида и ролята на Турция и да не го из ползва като политическо средство срещу Турция, вкл. и чрез лобистка дейност. Армения се отказва ла да взема официално отношение спрямо приеманите сега и в бъдеще парламентарни решения и закони за геноцида в трети страни. По този начин Анкара щяла да успее да неутрализира активната явна или "скрита" дейност на Армения в тези държави в посока спечелване на нови "съюзници" за ар менската кауза.
