Как ще изглежда доклада на ЕС за напредъка на Турция ?
03.09.2009
На 14.10.2009г. трябва да бъде публикуван доклада на ЕК за напредъка на Турция. Още отсега няк ои добре информирани турски анализатори изнасят данни за положителните и негативните оценки и препоръки, които щели да залегнат в проекто-доклада и да послужат за "гръбнак" на окончателния текст. Като "насърчителни и достойни за подкрепа" се изброяват мерките и реформите, извършени от правителството и Меджлиса по отношение на статута на военните съдилища и техните правомощ ия, назначаването на "преговарящ с широки пълномощия и пълно професионално ангажиране", иниц иативата за политическо решаване на кюрдския проблем с т.н. "отваряне към кюрдите" и в тази връз ка започналото излъчване на програми на кюрдски език по ТВ канал "ТРТ Шеш". Все пак Брюксел оч аквал в най-скоро време програмата за "кюрдското отваряне" да се изпълни с реално съдържание, което да спомогне за "националното обединение и обществения консенсус". Специално място щяло да бъде отделено на усилията за излизане от застоя в турско-арменските отношения и сегашната "чернова" на проекта в близките дни щяла да бъде допълнена с новите моменти около парафирани те двустранни протоколи. В проекто-текста имало точка, която напомня на Турция, че договорения срок за "достъп на Кипър до турските пристанища" изтича през есента на т.г., т.е. косвено се внуша вало на Турция да "побърза" до датата 14.10.2009. От поведението на Турция по този въпрос зави си и развитието на кипърските преговори и като последствие, дали към отворените в момента 8 пре говорни глави ще бъдат прибавени нови. Като "незадоволителни" се посочвали резултатите от проц еса на демократизация по отношение на свободата на словото, свободата на медиите и политичес ките свободи. В тази връзка се цитира липсата на конкретно подобрение след промяната на просло вутия чл. 301 на турския НПК, дори се прави намек, че напоследък "имало отстъпление в негативен смисъл". В общ абзац били изброени критиките към Анкара заради липсата на готовност за открива не на Духовната семинария към Вселенската патриаршия, непризнаването на Вселенския статут на гръцкия Патриарх в Истанбул и ограничаването на религиозните права и свободи на малцинствата.