Основни акценти в доклада за Турция на "Независимата турска комисия".
08.09.2009
Преди седмица съобщихме за очаквания на 7 т.м. доклад за Турция, изготвен от членовете на т.н. "Независима комисия за Турция", оглавявана от бившия финландски президент и де факто създател на "държавата Косово" Марти Ахтисаари. От вчера документът е на разположение за всеки, който се интересува от положението в днешна Турция и нейните връзки с външния свят в подтекста на пр еговорите за членство в ЕС. Стана известно, че основните автори са бившият френски премиер Ми шел Рокар, бившият холандски външен министър и бивш еврокомисар за външната политика Ханс Ван ден Брук, бившият испански външен министър Марчелино Орейя и бившата италианска сенатор ка и бивша депутатка в ЕП Ема Бонино. Във втората част на доклада са залегнали оценките и изво дите на Комисията за успехите и провалите на страната по пътя на европейските реформи, недораз уменията с някои от страните на ЕС, кюрдския проблем, развитието на връзките с Армения, светск ия характер на държавата и ролята на исляма, Кипърската криза и мястото на Турция в региона. Как то предварително информирахме, в текста се отправят критики към някои неназовани страни, които отблъсквали Турция от европейската надежда и перспектива, не я приемали като равнопоставен пар тньор в преговорния процес и предлагали "привилегированото сътрудничество" като алтернатива на членството, с което тези страни се отказвали от дадените обещания и поетите спрямо Турция анга жименти. Европейските политици, които пречели на европейската интеграция на Анкара, преди всич ко вземали под внимание резултатите от анкетите на общественото мнение, мислейки за своето по литическо оцеляване. Турските власти все още не били наясно коя сила и кои личности са представ ителите на кюрдските граждани. В тази връзка докладът твърди, че "ПКК и осъденият Йоджалан не са и не могат да бъдат законни политически събеседници, защото са извършили множество терорис тични актове". Сипят се похвали за усилията на управляващата Партия на справедливостта и разви тието да подобри положението на турските кюрди и стореното от правителството в тази насока над минавало резултатите на всички предишни управления. Авторите осъждат отношението към ПКК на "някои европейски държави", защото "позволявали на своите тайни служби да влизат в съглашения с активистите на ПКК срещу получаването на информация от тях. Някои местни ръководители на ПКК нарушавали законите на ЕС, но благодарение на оказваната им закрила оставали недосегаеми за правосъдието, пречели на сътрудничеството с Турция при искане за издирване и предаване на Турция на конкретни лица от ПКК. Относно арменския проблем докладът констатирал, че Република Турция никога не се е ангажирала и винаги се е разграничавала от насилията, извършени от Османс ката империя преди нейния крах. Арменската диаспора била крайно радикална в действията си за пр изнаване на геноцида, в резултат на което били убити 30 души. Приетите от парламентите на някои държави декларации за арменския геноцид "не били конструктивен принос" и стъпка в правилна насо ка. Тези решения били преди всичко продиктувани от вътрешнополитическата конюнктура и от вътре шнополитически натиск. Приветства се започналия през април 2009г. процес на сближаване с Армен ия, като пример на държавническо разбиране и на политическа смелост са показали президентите на двете страни. Светските турци и някои европейци започнали да възприемат тезата, че Турция все повече се "ислямизирвала". Докладът потвърждава, че "в центъра на повечето градове се набл юдава ръст на жените със забрадки, а в изостаналите консервативни квартали все по-често се виж дат хора, загърнати с цял ръст чаршафи. Прави се преглед на дългата одисея с приемането и анули рането на закони и правилници за ислямското облекло, намесата на Конституционния съд и съпроти вата на правителството. Авторите предупреждават, че ако преговорите за Кипър се провалят, това може да означава край на преговорите за членство с Турция. Такъв изход би бил загуба за всички засегнати страни, вкл. и за ЕС, където щели да се засилят центробежните и сепаратистки тенденц ии. За ролята на Анкара в региона се посочва, че "тя активно води политика за разрешаване на рег ионалните проблеми" и че "без участието на Турция ЕС ще изпитва големи трудности при провежда не на своята политика в района около Турция".