14.09.2009

На 30.08.2009г. цялото туранистко войнство на Бурса си даде среща на вечерята "ифтар", организи рана в спортния комплекс "Йълдъръм" от Дружеството за култура и солидарност с Балканските изсе лници ( Бал-Гьоч ). Сред участниците откриваме първенците на града в лицето на Кмета на Голяма та градска община Реджеп Алтепе-пръв приятел с кмета на Кърджали Хасан Азиз, Зам. валията Сел ман Йенигюн, областният председател на управляващата ислямистка партия Нагип Вардар, кметове те на всички околийски общини. Почетен и скъп гост е Държавният министър за политиката спрямо т. н. "външни турци" и бивш Министър на труда и социалната сигурност Фарук Челик. Председателят на "Бал-Гьоч" проф. Емин Балкан изпълнява функциите на "тамада" и следи най-вече как се подготвя за представлението османския военен оркестър "Мехтер Улудаа". Пръв се изказва кметът Алтепе. С поред него през т.г. Общината е направила нещо изключително и влязла в историята като първата община в страната, която е построила и подарила на друга държава Консулство. ( става дума за т.н. Консулство на България в Бурса ). Бурса присъствала и можело да бъде открита навсякъде из Балк аните, както и Бурса бил типичен Балкански град, защото между Балканите и Бурса нямало никакви граници, а жителите и там, и тук, били същите, те били роднини. Бурса и занапред щяла да дава при мер на сънародниците на Балканите, това било нейно задължение, което се изпълнявало с подкрепа та на "Бал-Гьоч". След него думата получил Министър Челик, който щял да отстоява като политик да дените обещания към сънародниците. За тези, които живеели тук, на територията между националн ите граници, от изключително значение било какво е положението с наследството на техните пред ци на Балканите, част от това присъствие и наследство били тамошните сънародници със своите пр облеми и бъдещето, което ги очаквало. В Бурса имало кой да мисли и да работи за роднините на Ба лканите, защото през последните дни в България се развивали процеси, които издавали какви са на меренията и какво ще става там. Тази тенденция налагала "всички в Бурса да се обединят като ед ин юмрук" и изселническите дружества да превъзмогнат сегашните си противоречия в името на общ ата цел. Лично той поемал контрола в собствените си ръце и като Министър често щял да посещава Балканите и страните от Кавказ. Това в никакъв случай не означавало, че намалява отговорността на дружества като "Бал-Гьоч", на Западнотракийските турци или на Кавказките турци-мюсюлмани. М инистърът искал да чувства зад себе си извиращите от Бурса енергия, разбиране и солидарност. Из падналият в историческа еуфория Челик винаги щял да си спомня как очите на сънародниците зад граница се изпълвали с блясък и умиление щом чуели само името "Турция". Защото Турция била син оним на сила, на влияние и на защитник и другите държави се съобразявали с този факт. Задачата на Турция била тежка, но никой не трябвало да се съмнява в ролята на Турция и да насажда измисл ени страхове. Турската нация била силна и велика нация. Турската държава била могъща и велика държава със своето 70 милионно население. Имало Балкански "мини държави" с население от по 2 или 3 милиона жители, те си давали много точна сметка какво представлява Турция и се съобразява ли с нейната роля.