24.09.2009

В речта си в университета "Принстън" в Ню Йорк турският премиер Ердоган не скрил, че търпението на Турция се изчерпва и поискал Президента на Армения Серж Саркисян да каже твърдо дали има н амерение или се отказва да присъства на срещата-реванш между отборите на Турция и Армения на 14.10.2009г. Думите му буквално били: "Ако ще идва, да идва, ако не, да го каже ясно." Ердоган нап равил кратка ретроспекция на пътя, извървян от двете страни с посредничеството на Швейцария, до като се стигне до днешния, според израза му, "критичен и важен момент", преодоляването на който откривало перспектива за прилагането на двата парафирани протокола. Турция била готова да обсъ ди и да ратифицира документите в Меджлиса на открито заседание на 10 или 11 октомври, с което тя щяла да покаже пред целия свят своя ангажимент и да спази договорения срок от 42 дни, считано от 31 август т.г. Това поведение на Анкара било част от възприетата политика за "свеждане до нула на спорните въпроси" с всички нейни съседи. Ердоган предупредил Армения да не поставя нови преч ки с лансирането на предварителни условия, което било вече отречена политическа практика и проя ва на неуважение към постигнати договорености. По въпроса за съдържанието на загадъчната и не разбираема за света дума "отваряне" Ердоган се опитал да обясни широкото значение на този турс ки "политически патент", който щял да залегне в турската политика не само по отношение на кюрди те, което било погрешно и "тясно разбиране", но и към всички етнически и религиозни общности в ст раната. "Отварянето" щяло да бъде водещ принцип и при развитието на двустранните отношения. Ер доган похвалил турските усилия да бъде накаран Иран да не дразни световната общност, с което Т урция се надявала Техеран да стане отново "приет и уважаван партньор". Без притеснение турският премиер изкривил истината за провала на турските опити да посредничи между Израел и палестинци те и не споменал нищо за другата подобна инициатива спрямо Ирак и Сирия. Ако се вярва на думите му в Принстън, мирът в Ливан е бил възстановен пак главно благодарение на Анкара. Ердоган не скр ил възмущението си от лицемерната политика на някои държави от ЕС спрямо турското членство и п оискал Турция повече да не бъде "разигравана и лъгана" и също като Саркисян да заявят еднознач но, дали искат или не искат преговорите да продължат. Турция заслужавала да бъде член на ЕС по вече от някои новоприети напоследък държави, но Брюксел създавал изкуствени пречки и "изсмука ни от пръстите" причини. Това поведение на ЕС Ердоган определил като"футболен мач, след начало то на който приетите правила на играта се изменят, вкл. и причините за отсъждане на дузпа, с която се цели да бъде вкаран на противника победния гол в края на срещата" ( тези отклонения в политич еското мислене на Ердоган са пряко свързани със спомените му от неговата футболна младост ).