10.10.2009

Днес в хотел "Конрад" в Истанбул започна официалната си работа 12-та конференция на Балканския политически клуб" (БПК), посветена на отношенията между Турция и ЕС и перспективите за пълноправното членство на Анкара. Заедно с учредителя на БПК д-р Желев сред участниците внимание привличат Мурат Караялчън ( бивш кмет на Анкара през 1991г., бивш министър на външните работи и бивш вицепремиер през 1995г. ), Аккан Сувер (председател на фондацията "Мармара грубу", бивш политически съратник на о.з. полк. Тюркеш в редиците на крайно-дясната Партия на националистическото движение, сега бизнесмен и стар приятел на д-р Желев, Рамадан Аталай и др. български политически "фактори" от близкото минало), Али Серденгечти (бивш депутат от Маниса от партията на Тюркеш, роден в Македония, член на ръководството на БПК и председател на Фондацията за турско-българско приятелство, която, заедно с Турско-българското културно дружество, е създадена по нареждане на Координационния Съвет за работа с турците в Балканските страни към МС на Турция с прякото участие на полковник Мустафа Кахраманйол и установения служител на МИТ Сеит Юсуф и проф. д-р Яхя Тезел. В словото си пред участниците в срещата Желев дал тон на цялата дискусия с думите: "Главното и задължителното условие за членство на всяка страна в ЕС е тя да бъде развита в икономическо отношение и като политическа демокрация. Турция в достатъчна степен отговаря на това условие. Турция трябваше много по-рано да стане член на ЕС." Продължавайки мисълта си, Желев посочил ролята на Турция като "мост" между два континента и нейното силно влияние в арабските и ислямските държави заради това, че тя самата е "ислямска страна". Освен това Турция имала влияние и в "бившата Русия" (?), което не било маловажно. Той можел да посочи като друго предимство и "близостта на езиците", но не става ясно за езиците на кои държави намеква Желев. Като прибавим и богатите природни ресурси, казал Желев, Турция напълно заслужава да влезе в ЕС. По-нататък в словото си Желев отново се връща към спомена за появата му във Френското национално събрание, който беше разказал само преди 3 месеца на бизнесмена Кълъчоглу от Чорлу. Тук обаче има голямо разминаване за периода, когато това се е случило. В Истанбул Желев казал, че срещата му с френските депутати била "преди няколко години", докато през м.юли т.г. казва в Чорлу, че е бил в Париж "само преди 15 дни" (?). Или послъгва, или спомените му са се объркали тотално. Общо взето това, което разказал на делегатите от БПК за активното му ангажиране в полза на турското членство, повтаря думите му по същия въпрос, изречени през юли в Чорлу. В Истанбул обаче Желев прави оценки (също като евродепутата Вигенин ) на "европейските политици, които не искат да видят Турция в ЕС. Видно е, че Саркози и Меркел не подкрепят Турция, но не поясняват причините за своето несъгласие. Казват, че се страхували от голямото население на Турция, но население то на Франция е 60 млн., а на Германия - 80 млн. Те се страхуват главно от това, че ако Турция стане член, ще има голям брой турски евродепутати. Този факт говори за грандоманията на двете държави. ЕС в икономическо отношение е могъща сила, но в политиката е само едно мъниче. Никой не зачита и не се съобразява с лидерите на ЕС. Политическата слабост на ЕС се дължи на различните позиции и на различните интереси на отделните държави в него. ЕС има чудесни перспективи и добро бъдеще, но ако и Турция присъства в него като равна страна. Желев отбелязъл ислямската религия в Турция като причина за породените в ЕС трудности и формулирал основополагащата характеристика за това що е днес Турция с изключително наивните и погрешни думи, че "Турция не е ислямска страна в пълния смисъл, защото системата на управление не била шериатска." Турция като светска и демократична държава била разделителната бариера между исляма и тероризма. Запитан кога според него Турция ще стане член на ЕС, Желев отговорил, че не може да фиксира дата, но и в момента Турция била готова и правителството можело да съкрати периода на присъединяване. Ускоряването на процеса можело да стане, ако турските власти говорят активно и на висок глас в Брюксел и ако се оказва нужния натиск върху институциите на ЕС. След края на първото заседание Желев и Караялчън посетили заедно собственика на медийния холдинг "Доан" Айдън Доан, който притежава влиятелните вестници "Миллиет", "Хюрриет" и "Поста" и ТВ канал Д. За тази среща пестеливо се съобщава, че "тримата обсъдили актулни въпроси на деня". След като знаем, че през последните седмици правителството нанесе тежък финансов удар в размер на повече от 1,5 млрд.долара на Доан по чисто политически причини и този скандал намери много силен резонанс в ЕС, предполагаме, че една от темите на разговорите, договорени от домакина Мурат Караялчън, е била свързана с положението на медийната група. Макар че не виждаме как Желев може да помогне на Айдън Доан и защо точно с него са го свързали турските домакини. Дали не е станало дума за някои покупко-продажби на издания и за преразпределение на медийния пазар у нас и в Турция?