12.10.2009

По причини, които изложихме в нашата информация на 10.10.2009г., антибългарските централи в Бурса отразяват много по-подробно в сравнение с останалите турски медии забележителната конференция на Желев, която с терминологията на спецслужбите може да бъде наречена "класическо пропагандно активно мероприятие за влияние". За начина, по който турските власти са "впрегнали" в свой интерес доктора по философия чрез изселническите организации в Бурса говори факта, че ни в клин, ни в ръкав, на 12-та среща в Истанбул не само е присъствал като гост, но и направил изказване познатият ни до болка кмет на областния град Реджеп Алтепе. Като водещи в словото му всички източници от Бурса единодушно цитират думите му, че "Балканите имат приоритетно значение за Турция и че Балканите са част от нас ( т.е. от нас турците и от Турция )." Мултиетническото разнообразие и културните различия обогатявали като общност Балканските народи. Говорейки от името на Бурса, кметът Алтепе провъзгласил на всеослушание, че "ще подкрепя всяка политическа инициатива спрямо този важен за страната стратегически район на Източна Европа". В последвалото експозе Желев се спрял на различията в протичането на присъединителните процеси между Балканските страни и Турция. За Желев заедно с подобряването на транспортната инфраструктура в региона приоритетно значение имало сближаването и обединяването на региона в рамките на НАТО и ЕС. Автори те на информациите за изказването на Желев цитират думите му, че "днес ние обсъждаме връзките на Турция с ЕС, на същата тази Турция, която от 1949г. е член на Съвета на Европа, а от 1963г. е член на Европейската икономическа общност ( ЕИО ). Тук прекъсваме с поредицата изцепки и гафове, за да посочим, че казаното от Желев за ЕИО е чисто и просто лъжа. По-нататък той споделил, че няма отговор и обяснение защо след заявката на Турция за пълноправно членство в ЕС е последвало "закъснение" и представителите на ЕС "си заравяли като щраусите глава в пясъка". Те не виждали, че Турция е много по-добре интегрирана с Европа в сравнение с държавите, които били приети като пълноправни членки на ЕС през последните 10 години. Привлекателните и убедителните достойнства на Турция били нейното 71 милионно население с много млади хора, развиващата се пазарна икономика и културния туризъм. Другото голямо предимство на страната се съдържало в нейното несравнимо географско и геостратегическо разположение. ЕС имал нужда от Турция толкова, колкото и Турция имала нужда от ЕС. Турция нямала равна на себе си страна по отношение на местонахождение и специфични характеристики. Забележително със своята неоосманска имперска носталгия и опита за реабилитация на Империята-поробител остава изказването на Сюлейман Демирел - бивш Министър-председател и бивш Президент на Турция. Ако се вярва на думите му, "европеизацията" на страната не била "нов проект" за Турция, защото Турция винаги е гледала на Европа като на "проект за модернизация". Изпълнението на този проект било започнало преди стотици години. Стремеж ът и усилията на всички слоеве на обществото да бъдат в крак с "модерното време" отдавна били превърнали Турция в част от семейството на европейските народи. С действията и реформите си в областта на военното дело, образованието и правото Султаните Селим Трети и Махмут Втори допринесли Турция да извърви голяма част от пътя на "модернизацията и европеизацията". Ние турците, продължил Демирел, направихме най-историческата и значителна крачка за обединяване с Европ а през октомври 1923г. с обявяването на Републиката, чиято юбилейна 100 годишнина ще отбележим след 14 години. Не друг, а точно Републиканска Турция била проект на ЕС. Ако въпреки всичко Турция не стане член на ЕС, страната няма да загине. Но ако бъде приета, ще бъде добре за всички, завършил словото си Демирел. В съобщенията за хода на конференцията авторите от Бурса подчертават специално присъствието на Македонския Външен министър Антон Милошоски, на бившия Председател на Меджлиса, бивш външен министър на Турция и доскоро ръководител на гражданската администрация на НАТО в Афганистан Хикмет Четин, бившия президент на Румъния Йон Илиеску, Мурат Караялчън, изпълнителния директор на ТВ канал CNN-Turk Мехмет Али Биранд, Президента на Фонд ацията за икономическо развитие ( IKV ) проф. д-р Халук Кабаалиоглу и др. По време на форума кметът на Бурса Алтепе развил активна дейност за запознанства с видните гости и естествено отделил най-много време на разговорите си с д-р Желев. В знак на старото им приятелство Алтепе подарил на бившия ни президент снимка от последното му посещение в Бурса, с която той не разполагал. За капак и явно изпълнявайки чужда поръчка, кметът на Бурса поканил всички на гости в Бурса с предло жението той да бъде домакин на следващата поредна сбирка на оглавявания от Желев Балкански политически клуб.