24.10.2009

Лишената от перспектива и догматична турска доктрина спрямо кюрдите се срина като политическо изпълнение след взетата лекомислено като безобидна "шега" и "интелектуална гимнастика" инициат ива на водача на кюрдската национална революция Йоджалан. Само за няколко дни след 19 октомв ри, когато две групи от кюрди-пратеници на мира влязоха в страната с послания от името на ПКК и на Партията на демократичното общество, Турция и светът видяха на какво е способен един народ, мачкан и асимилиран в течение на един век. Паниката в Анкара от неочакваното за политиците и во енните развитие на "кюрдското отваряне", заляло страната не по техния сценарий, а така както го о рганизираха самите кюрди, е на път да се превърне в ужас от невъзможността да се противодейств а. Турската държава плаща скъпа цена за своето имперско високомерие, така, както се случи на 15 август 1984г., когато започна национално-освободителната борба на поробените 15 млн. турски кюр ди, за да се стигне до сегашната безпътица за правителство, Парламент и армия. И тогава управляв ащите и генералите нарекоха първите "лястовички" на въоръженото въстание "шепа бандити, които ще останат без хляб и вода и още на третия ден ще се предадат, за да получат възмездие от непоб едимата държава, наследила световна империя". Сега тази същата държава е "клекнала" пред устр ема на народния подем и единственото, което можаха да измислят в Анкара, е поредното "предупре ждение" на ГЩ. Главният секретар на ГЩ генерал Ферит Гюлер даде специален брифинг в сградата на "всемогъщото" доскоро ведомство, по време на който беше направена констатацията, че "събити ята от 19.10.2009г. и през следващите дни, свързани с появата на парламентьорите на терористите са неприемливи". Като "събития" генералът разбира всенародното организирано посрещане на прат ениците на мира от планината Кандил ( щаба на ПКК ) и от бежанския лагер "Махмур". Като нямал ка кво друго да каже, Гюлер започнал да теоритизира и да показва висока професионална подготовка пред зяпналите го журналисти по въпроса за борбата с тероризма, "която е трудна, продължителна, ангажира много сили и средства, динамична, променлива, противоречива и изисква устойчивост и пр иемственост". Това е известно и на неспециалистите, но едва ли ще помогне на генералите да изля зат от капана, в който сами паднаха. Генералът още веднаж потвърдил твърдото намерение на ГЩ да продължи борбата с "терористите", но за първи път не обещал те да бъдат напълно и завинаги л иквидирани, както беше дежурната фраза досега. Вместо нея Гюлер използва друга словесна форм улировка за предстоящата тактика, според която "тероризма ще бъде победен като се предотвратят постъпленията от нови бойци в редиците на ПКК и в същото време да бъдат създадени условия за м асово напускане на планините, слагане на оръжие и предаване на властите". Накрая генералът вкар ал в обръщение дежурната заплаха, че "демократичния режим не означава безсилие и липса на спо собност за защита. Развитието на обстановката в страната през последните дни по никакъв начин н яма да повлияе на волята и способността на армията да продължи борбата с терористите".