12.11.2009

Докато в турския Меджлис депутатите от мнозинството и тези от опозицията вече втори ден си разм енят ритници и крошета в търсене на отговор на въпроса "що е то кюрдско отваряне и кои са врагов ете на държавата", Премиерът Ердоган спешно командирова в провинцията верните си емисари-про пагандатори да разясняват на народа какво означава "отваряне" и как, ако тази гениална идея не б ъде реализирана, щяло да последва обратното "затваряне". Най-деликатната мисия беше възложен а на втория човек в изпълнителната власт-бившия Председател на Парламента и настоящ Вицепрем иер Бюлент Арънч, който, заедно с Министъра на земеделието Мехди Екер и няколко депутати от Ди ярбакър, пристигна вчера в "столицата на Турски Кюрдистан". Като формален повод за внезапния ин терес на правителствения "авангард" се посочва откриването на "академичната 2009-2010 година" в местния университет "Диджле". След протоколната среща с кюрдския кмет на Диярбакър Осман Бай демир от Партията на демократичното общество ( срещу нея се води дело за забрана в Конституци онния съд, а самият кмет има присъди за "терористична пропаганда" ), Арънч и придружаващите го п осетили университета. Теоритиците на "отварянето" били посрещнати от 50-60 студенти, които разм ахвали юмруци, свиркали и носели някакви плакати с надписи, които според думите на самия Арънч б или непонятни за него. Предполагал, че това са протести на кюрдски език срещу политиката на държ авата и обещал да си набави "кюрдски тълковен речник". Специалната полицейска група за борба с безредиците набързо се справила с невъзпитаните студенти и това дало възможност на Арънч да г овори спокойно пред участниците в тържеството. Оказва се, че поканените и допуснатите в салота слушатели от местната администрация като Валията Хюсеин Авни Мутлу, неговите заместници, Ди ректорът на Областната служба за сигурност Мустафа Саалам и неговите сътрудници, околийските управители и общинските бюрократи били почти толкова на брой, колкото и допуснатите и проверени представители на "академичната общност". Няма значение, че навън студентите отново подновили п ротеста си със скандирания "Полицията вън от ВУЗ". Според информациите, Арънч се разплакал на два пъти: най-напред когато ректорът на "Диджле" проф. Айшегюл Сарач рецитирала стих на поета Джахит Таранджъ, и втори път, вече на трибуната, когато си спомнил за убитата наскоро от миноме тен огън на армията Джейлян Йонкол ( наша информация от 11.11.2009.). Арънч обещал повече да н яма кръв и сълзи, защото всички в Турция били братя. Той напр. бил от западния вилает Маниса, но сега се чувствал еднакво добре сред кюрдските жители на източния вилает Диярбакър. Той дълбоко споделял мъката на майката и бащата на убитото дете и декларирал, че "всички ние, аз и вие в зала та" сме родители на Джейлян. Без да забравя за какво е дошъл и как трябва да убеждава слушател ите си за чудотворната политическа рецепта "отваряне", Арънч отделил повече време на новите акц енти в турската външна политика и обрисувал романтично-затрогваща картина на положението на Б алканите благодарение на политиката на Анкара за "нулеви различия и проблеми със съседите".