16.11.2009

Във връзка с т.н. "демократично отваряне", изведнаж в Турция придоби актуалност въпроса как и кога да започне прилагането на решението на RTUK (турският СЕМ) относно "предавания по радиото и телевизията на традиционно използваните в ежедневието разговорни езици и диалекти на турските граждани". Това решение и правилникът за прилагането му свариха неподготвени както официалните власти, така и компетентните експертни правителствени и неправителствени органи в лицето на Турското езиково дружество (TDK), Висшият съвет за езици, история и култура "Ататюрк", Турското историческо дружество (ТТК), Съюзът на турските писатели, Съюзът и синдикатът на турските журналисти, Филологическите катедри и факултети на ВУЗ и др. Тепърва ще започва оспорвана дискусия кои "разговорни и традиционни" езици, наречия и диалекти отговарят на условията, формулирани от турския СЕМ и тази дискусия без съмнение ще се изроди в поредното остро политическо противопоставяне. Предстои сериозна и продължителна работа по изготвянето на "езиковата карта" на страната, като отсега се знае, че в нея задължително ще попаднат на първо място езиците на признатите от Лозанския договор немюсюлмански малцинства (арменци, гърци и евреи). Независимо от това първостепенно предимство, най-вероятно предавания на въпросните езици скоро няма да има, тъй като арменската и гръцката общност нямат организирани и признати институции, които да представляват и да отстояват правата на тези малцинства за радиотелевизионни програми на техните езици. Друг силно негативен факт представлява демографското обстоятелство, че на практика тези две малцинства чисто и просто са на изчезване в резултат на систематично прилаганата асимилация, депортиране и физическо изтребление. При еврейската общност нещата са поставени в друг план, но и там няма изгледи и място за оптимизъм. Тези дни се появиха пъpвите "прогнози" кои местни разговорни езици, наречия и диалекти могат да бъдат включени в "езиковата карта" на съвременна Турция, която да бъде взета под внимание от RTUK. С "предимство" се ползвали кюрдски, арабски, грузински и езикът на лазите (местна разновидност на грузинския), абхазки и някои други "кавказки наречия". Признават се като езици и диалекти от категорията на решението на турския СЕМ езиците на живеещите в страната етнически групи в резултат на масовите преселвания, като босненски или казашки езици. В общата равносметка на първите предположения попадат най-малко 28 различни езици и наречия, които можели да "претендират за място в езиковата карта" и да бъдат "разрешени" от RTUK. Сред посочените езици намиране твърде екзотични и абстрактни примери (аварски език, помашки език, кабардинси език, осетински език и др. ). Българският език е изключен напълно и въобще не се споменава, въпреки че при всеки повод и у нас, и в Турция се твърди отговорно, че стотици хиляди изселници от България ползват в ежедневното си общуване български. Ако обаче това не е така, за което говори "езиковата карта", ще се наложи коренна преоценка на някои съществуващи практики, и най-вече на признаването на двойното гражданство на тези изселници и правото им да гласуват.