25.11.2009

На пресконференция вчера координаторът на проекта за проучване на европейското обществено мнение относно пълноправното членство на Турция проф.д-р Хакан Йълмаз съобщи, че "ако днес се проведе европейски референдум за приемането на Турция в ЕС, 51,8% от гласувалите ще кажат "НЕ" на турското членство". Според проф. Йълмаз, който е преподавател по политология и международни отношения в Истанбулския университет "Боазичи" ( Босфорски университет ), уникалното проучване включвало 5 Европейски държави, в които били анкетирани 5000 души по основния въпрос: Как гледате на евентуалното бъдещо членство на Турция и какви са проблемите на страната по пътя й за "европеизация" ? Проучването било организирано от Центъра за европейски изследвания към Истанбулския университет съвместно с Мадридския автономен университет, Университета "Гранада" и НПО "Диалог с Европа". Съгласно приетите критерии за максимална представителност на анкетата, проучването било извършено във Франция, Англия, Германия, Испания и Полша. Основните резултати показвали, че "с изключение на Франция, 61,4% от гражданите на останалите страни имали положително отношение към разширяването ( приемането на нови страни ) на ЕС". Френският народ бил "изморен и подозрителен" към ново разширяване, ето защо съпротивата на французите срещу приемането на Турция трябвало да се разглежда като част от общонационалната нагласа срещу разширяването по принцип. Особен интерес, според проф. Хакан Йълмаз, представлявал "Английския пример ка то резултат", в който все по-осезателно се налагала тенденцията за промяна на съотношението между привържениците и противниците на новото разширяване на ЕС. Традиционно по-толерантната и по-гъвкава Англия също ставала все "по-уморена и безразлична" в резултат на "последното разширяване и на емигрантските вълни". Това давало основание да се очаква продължаващо засилване на настроенията срещу приемането въобще на нови страни. Тази неблагоприятна за Турция тенденция била особено тревожна, защото досега Анкара разчитала не само на подкрепата на Лондон в аспекта на двустранните отношения, но и на "лобирането и влиянието " на Англия върху други все още колебаещи се държави от ЕС. Лоши за турското членство изненади можели да дойдат от очакваните в Англия изборни резултати и смяната на правителството. В момента тревожната тенденция за обратнамирала израз в съотношението 47,1% срещу Турция и 46,5% съгласни с турското членство. Най-силна подкрепа за приемането на Турция, както се очаквало, била получена от анкетираните испанци-61,8%. Като изводи и препоръки за политиката, която Турция би трябвало да следва в близко бъдеще с цел да промени в своя полза посочените резултати, проф. Йълмаз посочва необходимостта Ан кара да направи всичко възможно за максимално ограничаване на броя на предполагаемите национални референдуми. Друго интересно заключение касае вредата, която нанасяли на имиджа на Турция и на отношението на европейците към турската действителност, постоянните пропагандни внуше ния и клишета за "ролята на Турция в диалога и в съюза на цивилизациите" и за "превръщането й включова държава и мост между различните култури". Според организаторите на проекта, колкото по рядко турските политици прибягвали до тези натрапчиви внушения, толкова по-искрени биха изглеждали турската политика и нейните цели в очите на европейското обществено мнение.