25.11.2009

В писмото (линк) на Зоран Джуров - член на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия и председател на Сдружение „Царибродска инициатива“
В писмото става дума преди всичко за Покрайнините, но по силата на Ньой ние губим и Западна Тракия (Беломорието, от 1912 г. в наша територия), Южна Добруджа (върната с помощта на Хитлер с Крайовската спогодба през 1940), и Струмица (от 1912 в пределите на царството), както и села в Кулско и т.н., да не говорим за Македония... Обикновено Македония не я "броят" като загуба от Ньой, защото де юре тя формално не е била наша дори и с Лондонския договор, а е взета от Сърбия и Гърция с Букурещия... Реално обаче ние губим Македония именно с Ньой, защото при победа на Централните сили в Първата св. война е ясно, че щяхме да я вземем почти цялата. Преставам, защото започвам да се ядосвам още повече на геополитическата ни обреченост през ХХ в. И, както вървят нещата, нашият т.нар. елит - и политически, и културен, и стопански, дори твоите бивши любимци от "Атака" не узряха да възприемат истинските измерения на българския национален въпрос. И сега, когато имаме някакви все пак шансове да обърнем нещата в наша полза поне Македония и Сърбия /Зап.Покрайнини, а защо не и в част от целите Западни земи - Пирот, Зайчар и т.н./, ние като държава и като общество реално никакви конструктивни усилия не правим... Господ да пази България от враговете й и от... нас самите...