Франция също е против минаретата, а Турция ще се бори срещу "Швейцарската зараза".
03.12.2009
Турция отново получи възможност да докаже своето лидерско място в мюсюлманския свят и тази задача "легна на сърцето" най-вече на "новия строител на Османската епоха" Ахмет Давутоглу. Той заплува в свои води и показа такъв размах от идеи, контакти и инициативи, какъвто не помним след антибългарската кампания на неговите предшественици през 1989г. Турция показа нагледно, че тя винаги е била в "мобилизационна готовност" да реагира светкавично на всяка криза, която, според Анкара, засяга интересите и целите на принципната стратегия спрямо "външните турци" и турско-ислямския свят. За нейната "готовност да реагира в движение" говори поведението на Давутоглу на срещата в Атина, където, от "името на световната ислямска общност, която го била помолила да се намеси", той спешно успя "да се добере" до своята колежка от Швейцария Мишел ( Мишелин ) Калми-Рей и след срещата охотно разказа на "работна закуска" с турски журналисти за постигнатите "положителни резултати". Според министъра, той казал на колежката си следното: "Няма нещо, което да не може да се поправи, какъвто е случая с Вашия референдум. Събрахте 100 хиляди подписа и проведохте допитване за забрана на минаретата. Сега пак можете да съберете 100 хиляди подписа и да свикате референдум за свободата на минаретата." Давутоглу останал с убеждението, че Швейцарското правителство е наясно с появилата се опасност и имало искреното намерение да "поправи положението". В тази връзка турските медии отразяват подробно и ежечасно всяко изявление, което в една или друга степен отговаря на турската позиция и на "основните човешки права". Навсякъде се цитират думите на Давутоглу, че "в Истанбул никой не може да докосне камбаните на църквите. Те са част от нашата, от турската културна действителност. Има часове през деня, когато гласът на мюезина звучи в хармония със звъна на камбаните." Особената настървеност на Анкара след "Швейцарския синдром" може да се обясни с още две причини. Турция има стари "сметки за уреждане" с Швейцария още от лятото на 2005г. Тогава държавата изпрати там добре подготвена "диверсионна част за психологическа война", която пристигна с ясната задача да провокира напрежение и сблъсъци в името на националната турска кауза по арменския геноцид във връзка с честването на годишнината от подписването на Лозанския мирен договор. Начело на "десанта" ГЩ и звената за пропаганда и дезинформация от тайната организация "Ергенекон" поставиха известния Доу Перинчек-лидер на крайната националистическа "лява" Работническа партия. Същият този Перинчек от една година е следствен и лежи в затвора по обвинение за "активно участие в конспирацията на кемалистките сили, известна с името "Ергенекон" и "Кафез". Другата причина за особеното внимание на Анкара да не допусне нова вълна от "антиислямска епидемия" се крие в новината, дошла от Франция. Според социологическо проучване на общественото мнение, извършено от авторитетната агенция IFOP, 46% от французите били противници на минаретата, 40% били съгласни джамиите да имат минарета и 14% нямали мнение или се колебаели.
