Турските държавници все повече залагат на предимствата на "телефонната дипломация".
30.12.2009
Всички ние си спомняме как Бойко Борисов "се надуваше" от гордост и охотно споделяше радостта си от вниманието, което му засвидетелствал турския Премиер Реджеп Ердоган при двата телефонн и разговора между тях. Широката общественост у нас остана с впечатлението, че Борисов е някакв а "привилегирована политическа личност", която е в центъра на вниманието на световните ръководи тели и особено на съседите, които не могат да се стърпят да не чуят поне веднаж месечно "мъжест вения глас" от София. Само че Ердоган не е на същото мнение и търси Борисов само когато прецен и, че е време да го "подсети" и да го вкара в правия път. Телефоните станаха предпочитано средств о за "политически комуникации" на турските управници през т.г. и примерите са много: Разговор на Е рдоган с Ангела Меркел след изборите в Германия, разговор на Абдуллах Гюл с Президента на Азер байджан Алиев по време на "кризата със знамената" и др. Днес пък стана известно, че президентите на Турция и Туркменистан са си "разменили топли и приятелски послания" по телефона, без обаче да става ясно по чия инициатива е проведен разговора, което има съществено значение. Преди това, н а 25.12.2009г., подобен "сърдечен разговор по телефона" провели Ердоган и Президента на Туркме нистан Гурбангули Бердимухамедов. За всички е ясно, че двамата не са си честитили взаимно Коле да и Рождество Христово. Вероятно Президентът от Ашхабат е подсказал, че все пак предпочита да говори с равен по ранг, какъвто единствено се явява колегата му Гюл. Намекът е бил разбран и така стана възможен разговорът от вчера между Бердимухамедов и Гюл. Във всички информации на турс ките медии неговото съдържание се изчерпва с констатацията, че "двамата президенти били много доволни от състоянието на двустранните отношения и изразили общото си мнение, че са готови да работят за тяхното разширяване и укрепване". Двамата президенти си разменили покани за официа лни посещения и по всичко личи, че инициативата е била на турския президент. Поканите били приет и "със задоволство" и точните дати на визитите щели да бъдат уточнени по дипломатически път. Ед но съвсем "незначително" на пръв поглед уточнение от няколко думи дава отговор на въпроса кой и защо е потърсил другия. Според това "уточнение", Гюл поздравил Бердимухамедов за успешното пу скане в експлоатация на най-дългия в света магистрален газопровод "Туркменистан-Китай" ( ТВ "СК АТ" първа съобщи за този проект още преди 3 месеца ) и изразил подкрепата на Турция за усилията на Туркменистан да търси нови трасета за износ на своите енергийни ресурси като фундамент на н овата енергийна политика на страната. Истинската цел на Анкара се съдържа във внушението, изр азено от Гюл, според когото "възможностите, които Турция може да предостави като територия на Т уркменистан за преноса на неговите богати енергийни първоизточници до пазарите на Западна Евро па, ще бъдат голям принос за следваната от Ашхабат политика на "диверсификация" на експортните маршрути."